Богдан Николов
От Искър до Огоста (128)

128. Сокола̀ре

Население: 1860 г. — 35 български двора; 1872 г. — 57 къщи и 100 венчила; 1926 г. — 1593 жители, 1934 г. — 1767, 1946 г. — 1773, 1956 г. — 1625, 1965 г. — 1413, 1975 г. — 1281, 1992 г. — 869.

Намира се на 7 км югозападно от Бяла Слатина и е разположено на равно място. Землището му се простира на площ от 25 357 дка. Граничи на изток с Попица и Бъркачево, на юг — с Комарево, на запад с Борован, и на север — с Търнава и Бяла Слатина. Траките са първите обитатели в района на днешното село Соколаре. Останки от тяхното селище са намерени западно от селото при изкопи за преливник на малък язовир. Керамиката от това селище свидетелства за живот през края на бронзовата и началото на желязната епоха — средата на второто и началото на първото хилядолетие пр.Хр. През цялата желязна епоха траките са имали селище на югозапад от Соколаре в местността Илиевско бранище. Тук се намират основи на жилища и много керамика, типична за втората половина на първото хилядолетие пр.Хр. Близо до селището в местността Илиевски геран има могилен некропол, а около могилата се изравят тракийски погребения. От едно погребение са запазени горната половина от железен меч и закривен тракийски железен нож (Николов, Б., ИАИ, т. XXVIII, 1965, с. 187, обр. 28).

На изток от днешното Соколаре в местността Големия лък се намират останки от трако-римско селище, а върху тях е богат културен пласт от едно неизследвано раннобългарско селище. Намираната на повърхността керамика сочи определено дата IX — XII в.в. През второто българско царство е било основано село Соколаре от селяни, които имали статут на соколари, хора, които отглеждали и дресирали соколи за лов на болярите. Развалините на това средновековно селище се намират в западната окрайнина на днешното село и Лозята. Местността се нарича Селището. При риголване с машини за засаждане на лозята е изваден на повърхността обилен керамичен материал от гледжосани съдове, известни в археологията като сграфито керамика, а също и много битов инвентар: ръчни мелници, палешници за рала, украшения. Историята на това средновековно селище, което е било заселено от соколари и се е наричало Соколаре, е и история на днешното село Соколаре. То е заварено от турските поробители в края на XIV в. с това име, съществувало е през вековете на робството чак до края на XVIII в. В един османски регистър за доганджии (соколари) от 1564 г. е записано и селото Соколаре като село на доганджии. С други думи селото е запазило своя средновековен статут да отглежда и дресира соколи (Непубликуван османски документ от 1564 г. — по устни сведения на проф. Бистра Цветкова). В друг османски документ от 1673 г., който представлява списък на гребците от каза Рахова за турския дунавски флот, от село Соколаре е мобилизиран Стоян, син на Стойко (РСт., I, с. 462).

В края на XVIII в. селото Соколаре е било плячкосано от кърджалийски банди и населението му се разбягало. Средновековната църква в местността Селището била опожарена и рухнала. Към 1852 г. белослатинските помаци прекарали камъните от нея в Бяла Слатина, за да строят джамия. Соколаре няколко десетилетия било пусто. В началото на XIX в. забягналите стари родове на Соколаре се завърнали и основали село със същото име малко на изток от пепелищата на местността Селището. Тези стари соколарски родове са: Воденчарете, Довиците, Илиевци, Мачуганете, Молузете, Навущанете, Пишаците и Тутулашете. Сетне от с. Правец, Ботевградско, тук се заселва Вълко Вълканеца, а заедно с него от Правец дошли Палашете, Домишлярете, Карлабашите, Джодженете, Дивулджийте, Ламбаците и Фенерете. Подир тях от с. Върбица се преселват Цековци, от с. Влашко село (Царевец) дошли Груевци и Викьовци от с. Люти брод. По-късно са дошли Шопите от Босилеградско и Македонците от Скопско (Воденичарски, Ц. Ат., Соколаре. — Враца, 1963, 24 с.).