Богдан Николов
От Искър до Огоста (123)

123. Ру̀ска Бѐла (XIV — XVIII в. — Долна Бела; до 1878 г. — Турска Бела; до 1938 г. — Бела Руска).

Население: 1910 г. — 719 жители, 1926 г. — 820, 1934 г. — 875, 1946 г. — 856, 1965 г. — 861, 1975 г. — 808, 1992 г. — 579.

Намира се на 10 км източно от Враца и е разположено върху невисока слънчева тераса. Землището му обхваща площ от 11 585 дка. Граничи на изток с Мездра, на юг — с Моравица, на запад — с Паволче, и на север — с Косталево, Крапец и Боденец. В района на Руска Бела се издигат четири тракийски надгробни могили, които не са проучени, но те свидетелстват, че тук е имало тракийско земевладелско имение.

Селото се споменава за първи път в османски документ от средата на XV в. под името Долна Бела, за разлика от Горна Бела — село в същия документ (ИБИ, т. XIII, с. 238). Една ранна помашка колонизация нарушава религиозния облик на селото. Така в края на XVII в. селото е преименувано от Долна Бела на Турска Бела от придошлите от Тетевенско и Ловчанско. В един османски документ за набиране на гребци за турския дунавски флот през 1673 г. е записано следното: „От село Бела Муслим (е мобилизиран) Рамазан, с поръчител брат му Мустафа от същото село. Едно лице — 30 гроша…“ (НБ КМ, Ор.отд. Ф. 29, ед. 164/14). Следва да се приеме, че през втората половина на XVII в. в това село е имало вече помаци. Според едно местно предание до края на XVIII в. селото се е намирало в местността Селището, където има голям карстов извор с бяла варовита вода и бял пясък, от което произлиза и името на селото Бела. Тъй като във Врачанското поле има две села с името Бела (това е слятото през 1942 г. село Горна Бела или Българска Бела с Мало Бабино, които образували днешното Бели извор). Ето защо едното било наречено Горна Бела, а другото Долна Бела.

В началото на XIX в. част от помаците напуснали селото, а останалите се претопили сред християните. По същото това време изглежда, че селото се е преместило от местността Селището на сегашното си място. В два документа от 1812 и 1813 г.г., относно производството на свила, срещаме производители на пашкули: „От Бела турска: Валко Николов, Мино Тодоров, Андро Сапков, Йоло Старейшината, Стоян Банчов, Цено Тодоров…“ (Архив на Хаджитошеви, т. I, 432, л. 31 и л. 37).

Стари родове, които помнят прадедите им да са дошли от местността Селището, са: Буеците, Бушкарете, Валовци, Великинци, Генинци, Герговци, Дамяновци, Дойчовци, Еленкинци (Мачоците), Златинци, Йончовци, Качовци, Крапенярете, Кьосовци, Лаковци, Лилянинци, Лукарците, Минковци, Мицовци, Нановци (Грънчарете — от този род е ботевият четник Никола Нанов Вълков), Никовци, Николчовци, Пепеляците, Петровци (от тях са Говедарците, Гошовци и Гугльовци), Пешуновци, Поповци и Томовци (Кънчовци). В края на XVIII в. от обезлюденото село Дърводелци в Руска Бела се заселили родовете Ватинци и Коминярете (Вирийте). Около средата на XIX в. тук дошли още няколко семейства от разни места: Вацовци от с. Игнатица, Турлаците от Годечко, Цаковци и Босовци (от този род е детският писател Асен Босев) дошли от Боженица през с. Крета. В османски документ от 1870 г. има списък на жителите на село Турска Бела (изброени са само мъжете). От този списък се вижда, че населението на Турска Бела е чисто българско християнско. Помаците са се изселили или са претопени (НБ КМ, Ор.отд. Вц, Фонд 29/956, 1 д, 431). Старата носия до Освобождението е била бялодрешковска. Селото е спадало в зоната на „а“ говорите, но днес от този говор няма и следа. В имената на местностите е запазено членуването на „о“ в 3 л., ед.ч., м.р.: Брего̀, Орнича̀ко и др.