Богдан Николов
От Искър до Огоста (122)

122. Ро̀ман

Население: 1910 г. — 1053 жители, 1926 г. — 1584, 1934 г. — 1769, 1946 г. — 2061, 1965 г. — 2860, 1975 г. — 3140, 1992 г. — 3758.

От 1969 г. придобива статута на град. Намира се на 35 км източно от Враца и е разположен в равна лъка при вливането на р. Мали Искър в р. Голям Искър. Землището му е малко и заема площ от 16 778 дка. Граничи на изток с Хубавене и Мушат, на юг — със Струпен, на запад — с Долна Бешовица, и на север — с Радовене и Кунино. В землището на Роман са открити останки на селища от новокаменната и медно — каменната епохи. Намерен е един калъп за отливане на бойни брадви от бронз. Калъпът е изработен от камък и е добре запазен (Шкорпил, К., и X. Могили. — Пловдив, 1898, с. 107; Миков, В. Предисторически… 1933, с. 104). Днешният град Роман е разположен върху културен пласт от голямо тракийско селище. Разкрит е и тракийски некропол от желязната епоха, в който са засвидетелствани погребения, извършени чрез изгаряне на трупа върху клада и пепелта е поставяна в глинени погребални урни. В местността Равнището е намерен граничен камък с латински надпис от времето на император Хадриан (117–138 г.). От надписа се разбира, че тук е била границата между римските провинции Мизия и Тракия (Филов, Б., ИБАД, т. II, 1911, с. 271). В самия град е намерена находка от няколко стотин медни монети, сечени по времето на император Валентиниан (376–378 г.). Тази монетна находка отразява времето на второто готско нашествие в пределите на римската империя в края на IV в. (Юрукова, Й., Археология, 1983, кн. 1–2, с. 116). На височината западно от Роман, гдето са лозята и вилната зона, има останки от римска вила рустика.

На изток от Роман на височината Градище са развалините на Романова крепост. Крепостният зид, правен от ломени камъни и бял варов разтвор, има запазена височина до 3 м. и дебелина 2 м. Намерените тук предмети и оръжия сочат един дълъг период на използване на тази крепост. Тя е служила като военен гарнизон през римската епоха, през времето на ранна Византия и през българското средновековие. Макар че на Романова крепост не са правени археологически разкопки и изследвания, ясно личат три строителни периоди на крепостните стени и в профилите на иманярските изкопи.

Роман се споменава за първи път с днешното си име в един османски документ от 1430 г. (РСт, I, с. 454). В друг документ от средата на XV в. Роман е записано като тимар, смесен с войнагани, и има 33 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 261). В трети, който има дата 1479 г., пише следното: „Село Роман, домакинства 30, вдовици — 3. От зевад (запасни) войнагани в селото — домакинства 22, вдовици 15 и 3-ма войнагани“ (ТИБИ, т. II, 1966, с. 161 и 333). В документ от 1715 г. също е записано, че село Роман е смесено със зиамет и бащиници (НБ КМ, Ор.отд., Фонд 29, арх.ед. 167). През XVIII в. турската власт настанила в Роман колонисти помаци от Ловчанско и Тетевенско. През есента на 1877 г. помаците се изселили завинаги от Роман в Анадола, понеже се страхували от отмъщение заради злините, които били сторили на християнското население. Те не са оставили добри спомени тук. В един документ пише, че помакът, който е братовчед на Ахмед от Роман, заедно с помаците от с. Бресте, нападали и ограбвали кошарите между селата Радовене и Бешовиците (НБ КМ, Ор.отд., Вд, 93/42, док. 1 от 28.III.1876 г.).

В 1897 г. тържествено е открита ж.п. линия Роман — София. На тържеството в Роман са присъствали цар Фердинанд и сръбският крал Милан. Първите три години влакът се е движел от Роман до София, а след като бил построен мостът над р. Искър при Роман се установила и връзка с Червен бряг. Железницата създава условия за развитие на икономиката и търговията в селището и за увеличаване на неговото население. През последните години в Роман бе построен и започна да работи завод за производство на стоманени телени въжета.

Стари родове в Роман са: Бараците, Боевци, Ватковци (към тях са Бойджийте и Филиповци), Вътковци, Диловци, (от тях са Капитанците), Кръжанете (Цаловци), Къловци (те са едно с Пеловци), Мариновци, Панталеовци, Проферанците, Рашкинци, Рашовци и Свинаките. След изселването на помашките колонизатори в Роман придошли и се заселили от разни места следните семейства: Сръндаците и Тикварете (Кякеровци) от с. Синьо бърдо, Миковци от Курново, Карашченете от с. Караш, Лалеви от гр. Тетевен, Обрешкови от с. Батулци, Кръскьови от с. Долна Бешовица, Митовци — от Радовене, Гюлдумете — от с. Кунино, Кръкижете — от Хубавене, Кунчовци — от с. Литаково, Найденовци — от карашките колиби Марково равнище, Лаловци — от Видраре и Маринчовци — от с. Струпец.

Името на град Роман произлиза направо от личното име на човек, който през българското средновековие се е казвал Роман. А може да е и прилагателно от личното име Роман, с „ь“ (вж. у Заимов, Й. Българки географски имена с ь. — С., 1973, с. 154; Миков, В. обяснява името Роман с растението роман „равнец“ — вж. Произход и значение на имената… С., 1943, с. 226).