Богдан Николов
От Искър до Огоста (113)

113. Па̀волче

Население: 1910 г. — 706 жители, 1926 г. — 844, 1934 г. — 954, 1946 г. — 914, 1965 г. — 939, 1975 г. — 982, 1985 г. — 911, 1992 г. — 838.

Намира се на 10 км югоизточно от Враца и е разположено в скута на Врачанската планина върху силно пресечен терен. Землището му е полупланинско с оскъдни условия за земеделски поминък и се простира на площ от 16 295 дка. Граничи на изток с Челопек, на юг — със Зверино, на запад — с Метковец и Згориград, и на север — с Косталево и Моравица. В района му все още съществува тракийски могилен некропол, който свидетелства за едно малко земевладелско имение на тракийски аристократичен род. В тези могили са погребани мъжете, които са служили като офицери конници във войската на трибалския тракийски цар. В една от могилите, наричана Копана могила, щото е разкопавана и от иманяри, при копане за залесяване на района с борова гора беше открито погребение на тракийски войн и неговото въоръжение. В друга — бе открито също погребение на тракийски войн с неговото въоръжение. Както и първото, то се състои от дълъг железен меч, желязна махайра и върхове за копия. Заедно с това са намерени и бронзови двуспирални фибули, които датират тези погребения от втория век пр.Хр. (Николов, Б., ИАИ, т. XXVIII, 1965, с. 180–182, обр. 21 и 22). В местността Селището се откриват постоянно останки от голямо средновековно селище и погребения от неговия некропол, който датира от XII — XIV в. В един от гробовете заедно със скелета бяха намерени западноевропейски и турски сребърни монети от началото на XVII в. (Герасимов, Т., ИАИ, т. XIII, 1941, с. 243). Според местно предание село Паволче е било отначало в местността Селището, сетне се е преместило в местността Мало Паволче и накрая се е заселило на сегашното си място.

Селото Паволче се среща с днешното си име в един от най-ранните османски документи, датиран от 1430 г. (РСт, I, с. 442). В друг османски документ, който е от средата на XV в., е записано като тимар с 39 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 267). В него е посочено, че „… част от жителите на село Паволче живеят на мястото, наричано Девене“. Това е и първата най-ранна информация за разселванията във Врачанско в началото на турското робство (Гандев, X., 1972, с. 108). В първите векове на турското робство част от жителите на село Паволче са били войнагани — ходили са в Цариград да отглеждат султански коне. Имена на войнагани от Паволче се срещат в османските регистри от 1548 г., през втората половина на XVI в. и през първата половина на XVIII в. (ИБИ, т. XX, с. 51 и 296). В един друг списък на войнагани с дата 1715 г. между войнуците от с. Вировско е и войнук Недко, син на Драган, и помощникът му Георги, син на Пешо, и двамата от с. Паволче (НБ КМ, Ор.отд. Ф 114, арх.ед. 513, лист 7-а). Тези сведения показват, че животът в с. Паволче не е прекъсвал. И селото е заварено от турските нашественици и поробители с днешното си име, което е получило през Второто българско царство. Името идва от личното име на човек, който се е казвал Павел или от Светеца Павел и суфикса -_че_. Или с други думи се е получило Павол /ов/-че, както Галиче, Лиля/к/-че, Сени/к/-че, Соха-че и др.

Стари родове в Паволче са: Божковци, Влъковци, Дамяновци, Дурмановци, от този род са Вражовци, други родове са Дурчовци, Гайдарете, Искрановци (от тях са Гунчовци и Кодовци), Йоловци, Йончовци, Коларците, Котларете, Кьосовци, Неделкьовци (от тях са Шунтовци), Павловци, Терзиовци, Тошкинци, Торньовци, Шекерановци и др. Към средата на XIX в. от с. Осиково идват Канджовци и Кондовци, от с. Инатица — Велчовци, от с. Звѐрино — Зверинците, които са дошли на па̀вет у Йончовци, а от с. Сумер тук се преселили Неновци. В края на XIX в. няколко семейства от рода Шунтовци се преселват в с. Девене, от Искрановци — в с. Горна Бешовица и с. Левчево, и от Дамяновци — в с. Лепица. След като е било обезлюдено от кърджалийски банди селото Крушовица, което се е намирало във Врачанската планина близо до връх Околчица над Крушовишкия извор, паволчене си присвоили част от неговото землище, а останалата земя става владение на Черепишкия манастир „Успение на Пресвета Богородица“. Историята на с. Паволче е тясно свързана с трагедията на Ботевата чета. След смъртта на Войводата много от четниците намерили гибелта си в района на селото и дори в самото Паволче (Бурмов, А., Христо и неговата чета. — С., 1974, с. 82–83).