Богдан Николов
От Искър до Огоста (11)

11. Брега̀ре

Население: 1900 г. — 1215 жители, 1910 г. — 1379, 1926 г. — 1924, 1934 г. — 2132, 1946 г. — 2259, 1992 г. — 1112.

Намира се на 40 км югоизточно от Орехово и е разположена върху равна лъка край левия бряг на р. Искър. Землището му се състои от 21 000 дка ниви, ливади, пасища и лозя и градини. То граничи на изток със с. Ореховица, Плевенско, на юг — със Ставерци, на запад — с Остров и Долни Вадин, и на север — с Крушовене. През късната античност в района на Брегаре е имало трако-римско селище и през него е минавал римският път от Улпиа Ескус за Мелта, Сердика и Монтанензиум. Намерени са римски монети, накити и една надгробна плоча (Шкорпил, Х., АЕМ, 1894, 170–224, Дяковиц, В., 1904, Димитров, Д. П., 1942, с. 48).

Днешното село Брегаре се простира върху културен пласт на едно голямо средновековно селище и неговият некропол. Селото е заварено в края на XIV в. с името Брегар, но в един османски документ от 1454 г. е записано като мезра — т.е. обезлюдено селище, заедно с мезрите Бързаково, Лесковичовча и Рупча (Гандев, Хр., 1971, с. 25–31). В началото на XVII в. вече го срещаме като село с ханета (домакинства). В османски регистри от 1617 г. е записано: „Каза Рахово, село Брегава — 20 ханета, нови 3“, а в документ от 1632 г.: „Каза Рахово, село Брегар — 33 ханета“ (ТИБИ, т. VII, 1986, с. 265). Вече в 1673 г. селото се е увеличило числено и от Брегаре е мобилизиран като гребец за турския дунавски флот Петко, син на Илия (РСт., 1, 377).

Изглежда, че кърджалийски банди в края на XVIII в. са опустошили селото и жителите му се разбягали. Дълго време мястото на селото е стояло празно и се наричало соват Брегаре. След 1860 г. тук вече има заселени български семейства. Това се вижда от един часослов, който се пазеше в църквата „Св. Архангел Михаил“ на с. Брегаре. В тази църковна книга има следната приписка: „1873 юулия е 29 ден на тази навусница цената 20 гроша и Томо Цалов“. През 1865 г. турската администрация заселва в село Брегаре черкезки и татарски колонисти. Те били 250 семейства черкези и 60 семейства татари. Но през есента на 1877 г., изплашени от настъплението на руските освободителни войски, които вече са ги трепали и прогонили от Крим и Кавказ, черкезите и татарите набързо изчезнали на юг в Анадола и никога повече не се върнали.

Към 1867 г. петнадесет български семейства от с. Кунино се заселили в с. Долни Вадин, но изглежда там не им е провървяло и те се преместили в с. Брегаре завинаги. В 1878 г. село Брегаре е узаконено като административна единица с указ и първият кмет на селската община е бил Петър Веньовски, родом от с. Кунино. На следващата 1879 г. в Брегаре се открива училище с пръв учител Гешо Дилов, а в 1881 г. учител става Иван Генов — и двамата от с. Кунино, преселници в Брегаре. Иван Генов е учителствувал преди това в Кунино, Ставерци и Вадин (Архив. Ив. Н. Илчев). През 1887 г. в с. Брегаре се заселили десетина семейства банатски българи, които образували отделна махала, станала образец на подреденост, планировка, чистота и по-висока култура. Тук след Освобождението били оземлени и се заселили завинаги опълченците Б. Събев от III дружина, братята Тодор и Косто Андрови и децата на големия им брат — опълченеца Петко Андров, който загинал в боевете на Шипка. Тодор Андров бил зле ранен в боевете и скоро починал. Останал само Косто и той вместо да се отчайва, натоварил на колата една черга дечурлига — неговите и сирачетата на братята си, и хайде в Брегаре. Братя Андрови са родени в с. Краводер, но краводерчени не знаят нищо за техните подвизи и дори, че е имало такива хора в селото им. Днес потомците на братя Андрови са повече от 20 къщи в с. Брегаре. Наричат ги Комитете.

По-важни родове в с. Брега̀ре са: Тупа̀нкьовци от Вла̀шко сѐло (дн. Ца̀ревец), Панду̀рете и Пѐовци от с. Струпец, Туфѐците от Ка̀мено по̀ле, Радовѐнците, Вѐлчовци, Дѐнчовци, Гѐрчовци, Кра̀евци, Марѝновци, Ма̀рковци, Маю̀ците, Мѝнковци, Ра̀дуловци, Пѐтърчовци и др., които са все преселници от предпланинските села.