Богдан Николов
От Искър до Огоста (109)

109. Ослен Криводол

Население: 1910 г. — 662 жители, 1926 г. — 762, 1934 г. — 781, 1946 г. — 719, 1965 г. — 524, 1975 г. — 393, 1985 г. — 280, 1992 г. — 222.

Намира се на 25 км югоизточно от Враца и е разположено върху силно нахълмен терен на 3 км южно от десния бряг на р. Искър. Землището му се простира на площ от 15 255 дка. Граничи на изток със Синьо бърдо, на юг — с Липница, Ботевградско, на запад — с Лик, и на север — със Старо село. Северно от селото на височината край десния бряг на р. Искър са развалините на античната и средновековна крепост Винаград. В местността Рагe е разкрит случайно средновековен некропол с погребения, извършени по християнски обичай. От запазените накити (бронзови гривни, пръстени и огърлици) тези погребения се датират от ХII до XIV в. На 1 км северно от селото на десния бряг на р. Вина — точно срещу средновековния некропол в местността Рагье, се намира една полуразрушена еднокорабна средновековна църква със запазени частично стенописи от XIV или от XV в. (Савова-Касабова, Р., Стенописите от старата църква в с. Ослен. — Сп. Изкуство, 1977, кн. 8, с. 41). Около тази стара църква е било селото Ослен Криводол през Второто българско царство. Заварено е на това място от турските поробители в края на XIV в. С името Ослен то се среща в първите османски регистри от 1430 г. (РСт, 1, 441). Като ленно владение се среща и в документи от средата на XV в. (ИБИ, т. XIII, с. 259).

Стари родове в село Ослен Криводол са: Алювци (Кировци), Банзарете (от тях са произлезли Лалинци и Пеловите), Балатарете, Брусовци, Вареняците, Вирийте (Джамбазете), Вацовци, Войчовци, Влъковци, Вутовци, Ганинци, Гелберете, Гайтанете, Гетовци, Градинци, Грезделете, Гръжолете, Гъсаците, Данкинци, Диловци, Дриповци, Журкинци, Кановци, Котаците (от тях са произлезли Йончовци, Канинци и Кашорете), Корубовци, Латинете, Лудньовци, Магаретарете Муарете/, Маргинци, Медарете, Миковци, Мурговци, Нединци, Пандурете, Пановци, Пиперниците, Пиронете, Преждарете, Ралниците, Реджовци, Сивовци, Станковци, Стойовци (те са едно с Бръклежете, Гладновранците и Чафките), Тупузете (те са едно с Миловци), Тулейте и Устрелете. Преселени от други места родове няма в това село.

След освобождението от турско иго десетки семейства от Ослен Криводол се изселват в селищата на Дунавската равнина. Причините са чисто икономически. За по-добър поминък. Така целият род Мамушете се изселват в с. Сохаче, а заедно с тях в същото село се заселили и семейства от родовете Вутовци, Гелберете, Дишковци и Пановци. В селата Малорът и Осен отишли семейства от Нединци, а в с. Девене от Данкинци. През 1938 г. родовете Вацовци и Гетовци и останалите семейства от рода Данкинци се изселили в с. Буховци, Търговищко и в селата Мортагоново и Самуил, Разградско.

Ослен Криводол е родно място на Ботевия четник Илия Йолов, който след Освобождението става горски надзирател в с. Тлачене и там е убит от злосторници.

Един от първите учители в Ослен Криводол е даскал Неделко Йотов. Той се е учил в с. Курново при даскалите Тодор Цанов и Васил Драганов, а сетне при иконописеца Петко Даскалов в с. Влашко село (дн. Царевец). Сетне учителства в с. Буковец през 1863 г. и в родното си село Ослен от 1864 до 1867 г.г., а в 1871 г. приема свещенически сан в село Тлачене, където доживява до дълбока старост. След 1867 г. е учителствал по две години във Влашко село и Курново (ОДА, Враца, Фонд 1-к, опис 604, лист 13 и 14). В землището на Ослен Криводол има много редки и старинни имена на местности, от които ще споменем Арбите, Вункенец, Драгойца, Драгошинец, Кашовец, За/д/пада, Кепавец, Рагe, Чепина и др. Името на селото Ослен е прилагателно от осел и -_ен_.