Богдан Николов
От Искър до Огоста (103)

103. Муша̀т (до 1947 г. — Кирилово, до 1966 г. — Стояново, и сетне Стояновци)

Население: 1910 г. — 428 жители, 1926 г. — 558, 1934 г. — 563, 1946 г. — 546, 1965 г. — 360, 1975 г. — 326, 1992 г. — 245.

Разположено е край левия бряг на Беленска бара на 40 км източно от Враца. До 1900 г. се нарича махала Мушат, броена към с. Батулци, Тетевенска околия. От 1900 г. придобива статут на село и към него са зачислени колибите: Анчовци, Бенчовци, Витковци, Вуловци, Йотковци, Лаловци, Горен и Долен Мунков чифлик, Найденовци, Наковци. Ненчовци, Селище, Станювци, Терзиевци, Тодоринци и Цековци. От 1935 г. село Мушат, заедно с колибите, е зачислено към Врачанска околия. Землището му заема площ от 11 090 дка. Граничи на изток с Беленци, на югоизток — с Батулци, на юг — с Хубавене, на запад — с Роман и Радовене, и на север — с Кунино. Районът му е беден на исторически паметници. От незапомнени времена е имало население в Му̀шат и в Сѐлище. Следи от антично и средновековно селище намират около извора Мамо̀ковец. Село Мушат с днешното си име се среща в османски документи най-рано от средата на XV в. (ИБИ, т. XIII, с. 127). Името на селото е образувано преди края на XIV в. То произлиза от личното име Мушат, което на арумънски и влашки означава хубав, красив. В телефонния указател на Букурещ се срещат повече от сто фамилни имена Мушат.

Стари родове в селото Мушат и колибите са: Анчовци, Бойовци, Бундовци, Бешковци, Витковци, Вуличките, Вутовци, Вътковци, Герговци, Гръгоровци, Гуджелете, Джаковци, Джуджаците, Диковци, Доковци, Котовци, Костовци, Кочанете, Лаловци, Миковци, Мишкарете, Младеновци, Муджаците, Найденовци, Начовци, Ненчовци, Памуците, Пейовци, Пиперете, Ралчовци, Рогачете, Станювци, Терзиевци, Цаковци, Цанковци, Цековци и /Х/ашлаците. Още през XVIII в. около Мунков чифлик се заселват Бенчовци и Наковци, които дошли от с. Видраре, а родовете Божковци, Вуловци и Готювци идват от с. Батулци. По същото време от с. Синьо бърдо се преселили Йотковци и Тодоринци. От тези преселени родове се образували колибите Горен и Долен чифлик. С развитието на стоковото стопанство и стоково-паричните отношения в самото начало на XIX в. се образували и другите колиби в землището на село Мушат. Всички те носят родовите имена на своите основатели. Но през втората половина на XIX в., поради липса на поминък и повече работна земя, от село Мушат и колибите започнало масово изселване към селищата на равнината. Така в с. Оходен се изселили Младеновци, в с. Враняк се установили Бундовци, а в с. Буковец, Бялослатинско, се заселват цяла колония родове и семейства от Мушат и колибите, наричани там Бешковци, Вътковци, Гръгорете, Гуджалете, Доковци, Костовци, Кочанете, Мечкарете, Найденовци, Рога̀чете, /Х/ашла̀ците и Чифлиджа̀нете. След 1880 г. десетки семейства се изселват от Мушат в селата Брегаре, Галово, Комарево, Попица и Тлачене. Днес население има в централното селище Мушат, а колибите са обезлюдени и запустени.

Мушат спада към тетевенския говор и се различава от говора на съседните села Кунино, Радовене и Хубавене. Схожда си с говора на Батулци, Орешене и Ябланица. В с. Мушат изговарят ня̀що, вместо нѐщо, ѐре, вм. я̀ре и пр. Обаче началното и интервокалното х се изпуска при всички случаи. В речника на мушатчене има много интересни диалектни думи, например като: воѝще — дървено рало, ведрѝца — дървен съд, обкован с железен обръч, бръ̀глеш — вид малка птичка, а в преносен смисъл — дребен човек, враду̀н — колело от камък с дупка в средата, в която се върти оста на вратник, драгалѐц — дървено гребло, конопѐц — въже от коноп, звѐздел — вид трева, спо̀нец — дървен стълб, сурогрѝзка — вид гъба, ка̀чица — минзухар, кошу̀бина — стебло от царевица, ластун, кро̀кмач — солено квасено мляко, ламу̀на — обелки от мамули на царевица, спру̀дник — хляб, приготвен от царевично и пшенично брашно, щѝревица — безплодна, ялова крава, и много други. В Мушат изговарят Сря̀доръ, вместо Средоръ̀т.