Георги Щерев
Щом тук си вече

Щом тук си вече, в планината,

иди при мравките, иди при тях,

послушай песента й лятна

и не влизай повече във грях.

Сега е техен ред да знаят

къде препускал си с коне,

за какво очите ти мечтаят

и кой душата ти отне?

Напразно в сянката се криеш,

пред тебе твоят път лежи,

иди при мравките да пиеш

лечебен сок и разкажи

за миговете разпилени,

за ветровете на града,

където в улици пияни

разхождат хората леда.

Само тъй ще ти олекне, зная,

и това ще те спаси.

Нежна струна е душата ти докрая,

в която споменът тъжи.

27 юли 1989 г.