Георги Щерев
Родина

Родино мила, майко свята,

изваяна от синева,

събрани в поглед на зората

ме водят древните слова.

Нося белези от рани

от сабите на онзи век.

С гласа на празнични камбани

ме стига днес космичен ек.

И с незабравима жал целувам

уханната ти топла пръст,

в която кости са събрали

дърветата с небесен ръст.

Тече кръвта ти в моите вени

и с мъдрите си очертания

звезди над мен неугасени

бележат вечни разстояния.

Очите ми в очи са спрели

от ясни атомни слънца.

И дните ми пътуват бели,

събрали стоплени сърца.

И в хоризонтите познати

отново те откривам аз.

Звездите слезнали в житата

ме водят в път от твоя глас.