Георги Щерев
Дете

На Лори

Изконна тишина притиска

и мене, и селцето.

Денят като вода се плиска

на утрото в лицето.

Едно дете навън играе,

прегърнало земята.

То болката й остра знае

от пулса на ръката.

И мисълта му е заета

в играта благородна.

Държи в ръката си ракета

и пее песен родна.

Света то иска да отключи

с една мечта голяма:

играчка нова да получи

с погледа на мама.