Георги Щерев
Зелена тишина

Пак струните на класовете

погалват моето сърце

и неизменно върховете

стоят над малкото селце.

И всяка думичка се чува,

прошепната за миг дори,

душата ми не боледува

сред замечтаните гори.

И вече сещам как полека

нахлуват свежите треви.

Вървя по тяхната пътека

и моят свят засмян върви.