Георги Щерев
Нощи

Дълги нощи ни разделят вече

и се търсим като птици плахи.

Като пропаст тъмна е прииждащата вечер

между нас и пътищата наши.

Вятър като отронени листа ни гони

и никъде не спираме под стряха —

пътища безкрайни и перони…

Но и чувствата в душите ни не спряха.

Под изстинало небе като насън вървим

и дори в очите ни студът ръми.

Нямаме си дом, къде да отлетим?

А навън вселената гърми.

Целуни и времето, и мен!

Нека ти поне да се смилиш.

Като лед в очите ни студен

е вятърът по нашите следи.