Георги Щерев
Докосване

Едно докосване с очи ни стига.

Тогава се разсъмва като ден.

Високо слънцето се вдига

над нивите с разцъфнал лен.

Чезнат и интригите на дните,

от прилива на чувствата горим

и в блясъка негаснещ на очите

потънали до вечерта стоим.

Единствено небето ни събира,

а вятърът поднася ни весла.

Пристана далече се простира

и цялата вселена е крилата.

Само този миг от времето ни трябва

и той нахлува мощно като зов.

От този ден, от този свят ни грабва

и отнася ни в пространствата на нашата любов.