Георги Щерев
Изстрадани чувства

Нощта погреба всичко между нас —

и пътища, и чувства, и мечти.

Завръщам се без тебе в късен час,

когато тъй дълбоко в мен си ти.

Самичък съм и тъй ми е студено,

вървя през сняг с изчезнали следи.

Сърцето ми от мъка уморено

е легнало безпомощно в гърди.

Тръгнах си без тебе, но защо ли

един и същ въпрос във мен гори?

Душата ми не спира да се моли:

тръгни към мен и в мене пак се спри.