Георги Щерев
Лодки

На Ива

Лодките се завръщат пак.

Само нашата лодка я няма.

Това е лошият морски знак,

който преследва ни двама.

Като видение в мойте очи

тя наскърбена остава.

Вятърът, скрит в тревата, мълчи —

дебне и наблюдава…

Какво шепнат вълните — не знам,

но въздишката им се чува.

Лунният път, светъл и ням,

с безлюдния бряг ни сънува.