Георги Щерев
Върхове

И ме люшна откровена жажда —

към света върви като дете.

Някъде в кръвта ми се обажда

ехото на мойто битие.

То

израства

        като вик

                и слово

и не мога в пътя да го спра.

И гали ме с крило орлово

изгрева на думата добра.

Тя небе от птици ще разтвори там,

където себе си съзрях.

Планината с мен ще заговори.

        И се радвам.

        И не ме е страх.