Георги Щерев
Гора

Посрещаш ме изправена, висока

и все така с отключено сърце.

Ти никога не си била жестока

дори и към жестоките ръце.

В теб пътища протичат като рани

и корени ме водят в твоя свят,

където от листата ти, събрани

огньовете на слънцето горят.

И водят ме зелените ти клони

с думите на твойта кръв добра.

 

В душата ми — душата на бунтовник —

изгрява твоя ясен глас, гора.