Георги Щерев
Напуснати къщи

Като гнезда на птици отлетели

останахте сами посред скалите.

В очите ви

от вятър обгорели,

почиват и поемат път орлите.

Навярно чакате да се завърнем

при мъртвите безпомощни икони,

безмълвни и самотни да осъмнем,

на прага ви,

глави обронили…

Но времето отнесе ни и вече

пътуваме към не една планета.

И там пак светите…

 

И носим ви далече

и пространствата на звездните шосета…