Георги Щерев
Всеки ден

Всеки ден сърцето ме връща

към пътеки и остри била

и ме води в старата къща

с потъмнели от дъжд стъпала.

И усещам в очите си зряло,

разтуптяно и чисто небе,

под което е някога пяло

едно малко и светло дете.

И ме стопля студената стая

с побелели от старост стени.

Свил коляно,

        стоя пак пред тая

детска радост на моите дни…