Георги Щерев
Лъки

В това гнездо на преживени мъки

и камъни с ранени рамена

минавам днес и ме посреща Лъки

с прозорци от вода и светлина.

 

Над мене са и сурите чукари,

загледани, смълчани и добри.

Излизат от подземни автогари

телата на задъхани коли.

 

И сякаш съм пристанище огромно

в сърцето на искряща планина.

Усмивките на хората ми спомнят

родената в сърцата светлина.

 

И слушам как миньорите говорят

за пътища, тунели и руда,

за рудници със жилести простори,

подпрени от ръце и рамена.

 

С вълнение настига ме гората

във този град с миньорска доброта.

По звънките пътеки на реката

пристига необхватна вечността.