Дилян Бенев
Симбиоза

Двама души разговарят на улицата. Те са много обикновени като хора — в своя вид и положение.

— Леле, като си помисля само какво нещо е животът…

— Ами няма да му мислиш.

— Е, как няма, като знам, че всички сме от майка родени, а всъщност не всеки има живота, който заслужава.

— Че то е нормално.

— Да, но никак не ми се иска. Ей там оня, виждаш ли го?…

— Виждам го.

— Е, щом е тъй, трябва да ти кажа, че той ще има страхотен старт за кариера.

— Чак пък страхотен!…

— Моля те, не бъди скептик.

— Че нали преценявам.

— Ами толкова го правиш — щом не си усетил, че тепърва му предстои голямото ускорение.

— Но нима той е създаден за него?

— Че разбира се! Той сега е в покой. Но ще му дойде времето и ще получи нужните инструкции, така необходими, за да го подкарат ЦЕНТРАЛНО!

— Ама ти си вярваш?…

— Ти как мислиш? Щом е създаден за свят, който е по баира надолу. А там всичко ти е на скорост и най-вече моженето. И колкото по-надолу слизаш, с толкова по-голяма скорост стигаш до моженето в коя да е област. И това е светът на ФИНАТА МАТЕРИЯ! Докато ние сме за другия свят, който е по баира нагоре. А там нищо не ти е на скорост. Най-малко моженето в коя да е област. И това е светът на ГРУБАТА МАТЕРИЯ!

— Но как, нима този грубият ще минава за фин?!…

— Нещо повече! Той не само ще минава, НО И ЩЕ СЕ ГЕРОИЗИРА КАТО ФИН — САМО ЗАЩОТО Е ГРУБ!