Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Letters and Journals, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон(2013 г.)
Разпознаване и корекция
Деница Минчева(2013)

Издание:

Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници

Английска. Първо издание

Редактор: Марта Симидчиева

Подбор: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

ДИ „Народна култура“, София, 1985

Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927

История

  1. —Добавяне

До Йохан Волфганг фон Гьоте

Ливорно, 24 юли 1823 г.

 

„Знаменити господине,

Не съм способен да изразя благодарността си за вашите стихове[1], които моят млад приятел господин Стърлинг ми изпрати. Не ми подобава да разменям стихове с оногова, който вече цели петдесет години е безусловният монарх на европейската литература. Затова моля да приемете моите най-искрени почитания в проза, и то нахвърляни доста набързо, защото в момента съм отново на път към Гърция, наоколо цари суетня и не остава минутка дори за гласа на възхищението и благодарността.

Преди няколко дни отплувах от Генуа, но се върнах поради силен вятър. Впоследствие тръгнах отново и тази сутрин пристигнах тук, в Ливорно, за да приема на борда няколко гърци, пътуващи за своята размирна страна.

Тук намерих и вашите стихове и писмото на господин Стърлинг. Не мога да си представя по-щастливо знамение, по-приятна изненада от няколко думи на Гьоте, написани със собствената му ръка.

Отивам в Гърция, за да видя дали с нещо мога да й помогна, ако се завърна, ще посетя Ваймар, за да поднеса искреното си уважение като един от многомилионните ви почитатели. Имам чест да бъда ваш предан:

Ноел Байрон“

Бележки

[1] Гьоте написал три строфи на Байрон, който му посветил трагедията си «Вернер» (Werner, 1822 г.).