Джордж Байрон
Писма и дневници (125)

До господин Мъри

„Писмата бяха препратени от Венеция, но, надявам се, не сте чакали още поправки и промени. Такива няма да има.

Нямам време да връщам коректурите — печатайте без тях. Радвам се, че одобрявате поезията. Колкото до «грижите за ефекта», вие по-добре се погрижете за продажбата и оставете на мен да се разправям с таралежите, които може да ви се изежат.

Тук (в Равена) съм от четири седмици, след като преди месец напуснах Венеция. Дойдох да видя своята Amica^[1], графиня Гуичоли^[2], която беше и все още не е добре. Тя е само на двайсет години, но е с крехко здраве. Непрекъснато кашля и има периодична треска, макар че безстрашно понася несгодите във всяко едно отношение. Съпругът й (тя му е трета жена) е най-богатият благородник в Равена и почти в цяла Романя. Освен това той не е от най-младите; прехвърлил е шейсетте, но иначе е доста запазен. Сигурно всичко това ще се стори странно на човек като вас, който не познава средиземноморските нрави, нито пък нашите в това отношение, а в момента аз самият не бих могъл добре да обясня различията. Всъщност нещата доста си приличат. Лорд С… е във Фаенца с една оперна актриса; в странноприемницата на същия град живее един неаполитански принц, който служи на съпругата на Гонфалониера на града, аз също изпълнявам дълга си тук — както виждате «Cosu fan tutti e tutte»^[3]. Тук са конете ми — и яздитните, и впрягът — тъй че всеки ден яздя или излизам с каретата в гората, Пинета — мястото на действие в романа на Бокачо и в баснята на Драйдън за «Онория»^[4] и пр. и пр. Виждам се със своята Dama всеки ден. Но съм сериозно разтревожен за здравето й, което е много нестабилно. Ако я загубя, ще загубя същество, което е поело големи рискове заради мен и което имам всички основания да обичам. Естествено, не трябва да допускам подобна възможност. Не знам какво бих правил, ако тя умре, сигурно ще си тегля куршума — надявам се, че ще го направя. Мъжът й е много изискана особа, но бих предпочел да не ме извежда с каретата си, запрегната с шест коня, както Уитингтън своята котка.

Питате ме дали имам намерение да продължавам Д. Ж. и т.н. Откъде да знам? Да не би случайно да сте ме насърчили, вие там, с цялото ви глупашко лицемерие? Издайте двете песни, пък ще видим. Помолих господин Кинърд да говори с вас по една малка работа. Или още не е говорил, или вие не сте отговорили. И двамцата си ви бива, ама ще ви го върна аз. Разбирам, че господин Хобхаус е бил предизвикан от майор Картрайт? Такъв майстор на шпагата ли е майорът? Защо не са се били? Трябвало е.

Ваш и пр.“