Джордж Байрон
Писма и дневници (112)

До господин Мъри

„Пиша ви, за да ви известя, че завърших четвъртата и последната песен на Чайлд Харолд. Състои се от 126 строфи и следователно е най-дългата от четирите. Остава да се препише и изглади. Освен това трябва да се направят бележките, които ще са нужни повече тук, отколкото в третата Песен, защото естествено тя се занимава повече с творенията на изкуството, отколкото с творенията на природата. Ще я изпратя някъде през есента. А сега за нашата сделка. Какво давате вие, а? Ще ви предоставя мостри, щом така ви е угодно, но искам да знам какво мога да очаквам (както се казва) в тия тежки времена, когато поезията върви на половин цена. Ако сте склонен да се отнесете щедро с мен, както казва госпожа Уинифред Дженкинс^[1], може и да додам някои дреболии към цялото — преводи или някое друго оригиналче. Не мога да кажа какво ще изчукам между сегашния и книжарския сезон. Спомнете си, че това е последната Песен, с която завършва цялото произведение. Дали е добра колкото другите, естествено не мога да преценя — най-малко в момента, но ще гледам да стане поне не по-лоша. Може би в бележките ще поклюкарствувам за сегашното състояние на италианските литератори и литература, защото познавам някои от техните capi^[2] — автори, както и книги. Всичко зависи обаче от настроението ми в момента. И така, произнесете се: аз не казвам нищо.

Когато получите и четирите песни, може да предприемете едно цялостно издание на поемата в кварто и с отделни екземпляри на двете последни песни за ония, които вече са си купили първите две. И така, подшушнах ви ценни сведения. Мислете и се произнасяйте.

Нищо не сте ми писали за съдбата на «Манфред» и «Тасо», което ме озадачава, независимо дали са се провалили, или са имали успех.

Тъй като това са делови драскулки, а напоследък ви писах по-пространно и по-често на други теми, остава само да добавя, че съм ваш и пр. и пр.“