Джордж Байрон
Писма и дневници (101)

До Самюел Роджърс

„Драги Роджърс,

Спомняш ли си книгата «Писма» на Матисън^[1], която ми даде и аз още държа у себе си — все се надявам да върна обратно в библиотеката ти? В Копѐ и на други места срещнах кореспондента на Грей — същия този Бонщетен, комуто дадох превода на писмата на неговия кореспондент за няколко дена. Но той си спомни съвсем малко за Грей, освен че бил «най-меланхоличният и благовъзпитан» поет сред всички останали поети. Самият Бонщетен е един изискан и много жизнен старец, високоуважаван от сънародниците си. Той е също така литератор с добра репутация и всичките му приятели са развили манията да му пишат купища писма — Матисън, историкът Мюлер^[2] и т.н. и т.н. Той прекарва голяма част от времето си в Копе, където го срещнах няколко пъти. Там всички са добре с изключение на Рока^[3], който за съжаление изглежда много зле със здравето. Херцогинята като че ли е пораснала но не е напълняла, откакто се омъжи. Шлегел действува с пълна пара, а Мадам^[4] блести както винаги.

Дойдох тук през Нидерландия и по Рейнския път, покрай Базел, Берн, Морà и Лозана. Обиколих езерото и при първото хубаво време ще отида в Шамонù. Напоследък обаче има много досадни мъгли и непрекъсната влага и човек почва да си мисли, че Касълрей командува и небесното министерство на външните работи. Няма какво да ти разправям за тия места, ти вече си ги обиколил. Не смятам да ходя в Италия преди септември. Четох Гленарвън^[5]:

Постигна я съдбата на Сапфо —

сломена от омраза, да гние от любов.

И също така видях «Адолф» на Б. Констан^[6] с предговора, който отрича всякаква прилика с героите с истински личности. Тази творба оставя неприятно впечатление, но това е естествена последица от обстоятелството, че авторът й не е влюбен, което може би е най-неприятното състояние с изключение на състоянието на влюбеност. Съмнявам се обаче, че всичките тия liens^[7] (както той ги нарича) свършват тъй злощастно, както неговият герой и героиня.

Завърших третата песен на «Чайлд Харолд» (по-дълга от всички досегашни) заедно с някои по-малки неща — между тях «Шильонският затворник»^[8]. Очаквам благоприятен случай да ги предам на великолепния Мъри, който, надявам се, цъфти и процъфтява. Къде е Мур? Защо не се появява в обществото? Много поздрави на него и моите почитания към всички, особено към лорд и лейди Холанд, както и твоята херцогиня Съмърсет.

Твой предан

Б.

Изпращам ти едно факсимиле, бележка на Бонщетен. Мисля, че ще искаш да видиш почерка на кореспондента на Грей.“