П. Г. Удхаус
Банкери по неволя (21)

21.
Смит прави допитване

Смит, какъвто беше навикът му сутрин, след като потокът на деловите му задължения попресъхваше, се беше облегнал грациозно на бюрото си и размишляваше върху много неща, когато усети, че пред него стои Бристоу.

С известна неохота фокусира вниманието си върху това петно на хоризонта и откри, че носителят на пъстри сака и сатенени вратовръзки му говори нещо.

— Слушай, Смити — говореше Бристоу със страхопочитание.

— Думай, другарю Бристоу — великодушно се отзова Смит. — Разполагаш с вниманието ни. Изглежда, че в допълнение към това неаполитанско парче коприна, което със съжаление забелязвам, че още разхождаш из града, на гърдите ти тежи нещо. Ако е отвратително като вратовръзката, имаш моите съболезнования. Изплюй камъчето, другарю Бристоу.

— Старият Бик прави Джаксън на салата.

— Какво? Какво точно каза?

— Че яко го сапунисват.

— Да не искаш да намекнеш — запита Смит, — че между другарите Джаксън и Бикърсдайк съществуват леки търкания?

Бристоу се изхили.

— Да-да, търкания! По-скоро челен удар. Току-що бях в кабинета на Бък с едно писмо за подпис и казвам ти, наоколо летеше перушина. Старият Бик ругаеше като за световно, а червендалест дребосък надуваше бузи в креслото.

— Всички имаме своите хобита — отбеляза Смит.

— Джаксън почти не се обаждаше. Не че имаше възможност. Старият Бик го даваше като картечница.

— Имал съм честта — заяви Смит — да слушам другаря Бикърсдайк да говори както на четири очи, така и пред публика. Както и ти изтъкна, дар словото му е напоително. И каква конкретно беше причината за свадата?

— Не изчаках да чуя. Бързах да се измъкна. Старият Бик ме гледаше, сякаш ще ме изхруска с парцалите, дръпна писмото от ръката ми, подписа го и махна с ръка към вратата, като намек да се измитам. Което и направих. Продължи да ръфа Джаксън още преди да съм прекрачил прага.

— Макар да се възхищавам от хъса му — рече Смит, — опасявам се, че ще се наложи да заема официална позиция. Другарят Джаксън е Деликатно цвете, силно напрегнат и невротичен. Не мога да позволя нервната му система да се разтърсва и дезорганизира по този начин, а стойността му като доверен секретар и съветник да се уврежда, пък макар и само временно. Ще видя тая работа. Отивам да проверя дали оргията е свършила. Ще чуя какво има да казва по въпроса другарят Джаксън. Няма да действам прибързано, другарю Бристоу. Ако Бикърсдайк е избухнал основателно, той ще избегне възмездието. Може дори да се отбия при него и да го похваля. Но ако открия, както подозирам, че не е бил прав по отношение на другаря Джаксън, ще бъда принуден да разговарям много остро с него.

 

 

Майк беше напуснал бойното поле преди Смит да стигне до касовия отдел и седеше на бюрото си доста замаян, като се опитваше да прочисти достатъчно ума си, за да успее да види как точно стоят нещата. Беше объркан и разтърсен. Когато отиде в директорския кабинет да направи изявлението си, знаеше, че ще има неприятности. Но пък неприятности е толкова разтегливо понятие. Беше очаквал присъда „уволнение“ и я беше получил. По този въпрос нямаше от какво да се оплаква. Но не беше очаквал тя да го връхлети на гребена на огромна пенеща се вълна от словесни обвинения. Господин Бикърсдайк, поради честото си говорене пред публика, беше развил навика да громи с лекота почти до съвършенство. Беше гърмял и трещял по адрес на Майк, сякаш той беше правителството на Негово величество, Незаконно пребиваващ чужденец или нещо такова. А подобно нещо е доста замайващо, особено отблизо. Главата на Майк още се въртеше.

Продължаваше да се върти, но нито за миг не изпусна от поглед основния факт, около който се въртеше — беше уволнен от банката. И за първи път започна да се пита какво ли щяха да кажат у дома.

Досега въпросът му бе изглеждал напълно личен. Беше се хвърлил да спасява клетия касиер по същия начин, както го направи, за да го спаси от Бил, Камъкохвърляча от Клапъм Комън. Умът на Майк беше от онези честни, прями умове, които имат склонност да се съсредоточават върху кризата на момента и напълно да пропускат последствията.

Какво щяха да кажат у дома? Това беше въпросът.

А и какво друго можеше да прави, за да печели хляба си? Не познаваше добре Сити и законите му, но знаеше достатъчно, за да осъзнае, че уволнението от банка не е най-добрата препоръка при търсенето на друга работа. А ако не си намереше друга работа в Сити, какво можеше да прави? Ако беше лято, можеше да опита някъде като професионален крикетист. Но лятото беше много далеч.

Въртя проблема из главата си, докато тя го заболя, като междувременно изгриза една трета от дървената поставка за писалки, когато се появи Смит.

— До ушите ми достигна — започна той, — че ти и другарят Бикърсдайк сте провели мач по свободна борба на тепиха. Информаторът ми подшушна, че когато ви оставил насаме, другарят Б. ти бил приложил Нелсън и ръфал късове от ухото ти. Така ли е?

Майк се изправи. Разбра, че тъкмо Смит е човекът, който може да му даде съвет в тази криза. Точно умът на приятеля му беше способен да реши Трудния му случай.

— Слушай, Смит — рече той, — искам да говоря с теб. Попаднах в беда и може би ти ще можеш да ми посочиш изход. Хайде да излезем да пийнем по едно кафе. Не мога да говоря тук.

— Възхитително предложение — отсече Смит. — Нещата в деловодството в момента са приемливо кротки. Естествено, ако изляза, ще им липсвам. Но отсъствието ми няма да предизвика необратими щети, както би станало в период на усилена делова дейност. Другарите Роситър и Бристоу са изучили методите ми. Знаят как обичам да се вършат нещата. Напълно компетентни са да въртят нещата в отдела, докато ме няма. Хайде, ще идем в „Мека“. Не знам защо се казва така, нито пък искам да науча. Там можем на прилична цена да получим приемливо кафе и ти ще ми разкажеш тягостната си история.

„Мека“ беше съвсем празна, като се изключи особеният аромат, който преобладава във всички „Меки“. Смит премести кутия с домино върху съседна маса и седна.

— Доминото — започна той — е един от малкото мъжествени спортове, които никога не са ме привличали. Дочух, че един мой братовчед, който спечели шахматния турнир в Оксфорд, се канел да представлява университета си и в мача на домино, но не можал, защото за нещастие изкълчил радиалната си кост по време на тренировка. Като изключим него, в семейство Смит няма родени таланти за домино. Дай да поговорим. Разкажи ми всичко.

Изслуша сериозно Майк, който му поясни инцидентите, довели до признанието му и резултатите от него. В края на разказа си за момент мълчаливо пийна кафе.

— Този твой навик да поемаш на плещите си резултатите от чужди гафове — започна замислено Смит — започва да си казва думата, другарю Джаксън. Трябва да се пребориш с него. Започва да ми прилича на алкохолизъм. Започваш с дребни неща, като нарушаване на училищните правила, за да измъкнеш другаря Джеликоу (най-големия тъпанар, когото съм срещал) от кашата. Ако беше спрял тогава, всичко можеше да е наред. Но веднъж започнал, ти си очарован. И ето те сега, приземяваш се с гръм и трясък по задник, за да направиш добро на другаря Уолър. Стига толкова, другарю Джаксън. Когато си бил свободен и необвързан, това може би не е било от значение. Но сега, когато си доверен секретар и съветник на шропширския Смит, си длъжен да спреш. Секретарските ти задължения трябва да са над всичко. Нищо не бива да им пречи. Да. Това трябва да спре, преди да е стигнало твърде далеч.

— Струва ми се — отбеляза Майк, — че вече е стигнало твърде далеч. Уволнен съм. Не знам колко по-далеч може да се стигне.

Смит разбърка кафето си, преди да отговори.

— Вярно — заговори той, — може би в момента нещата изглеждат малко мрачни, но не всичко е загубено. Не бива да забравяш, че другарят Бикърсдайк е бил прекалено разгорещен. Този щедър темперамент е бил разбълникан до дъно. Не е подбирал думи. Но спокойствие ще последва бурята и тогава може би ще успеем да постигнем нещо. Притежавам някакво слабо влияние върху другаря Бикърсдайк. Може да е съвсем неоснователно — скромно добави Смит, — но той високо цени преценките ми. Ако разбере, че възразявам срещу тази стъпка, може да я преразгледа. Мотото му е: „Каквото Смит мисли днес, аз го мисля утре.“ Както и да е, ще видим.

— Не се и съмнявам! — с разкаяние произнесе Майк.

— Освен това — продължи Смит — тая работа има още един аспект. Разбрах, че докато си бил хокан и руган по неподражаемо изкусния маниер на другаря Бикърсдайк, присъствал е сър Джон Не-знам-си-кой. Естествено, другарят Б. се е нахвърлил върху теб, за да успокои скърбящия баронет. В Америка, както вероятно знаеш, съществува съвсем редовен пост „чиновник по грешките“, чието задължение е да поема отговорността винаги когато клиентите се оплачат. Изправят го пред запенения клиент, ругаят го и го уволняват. Клиентът си тръгва успокоен. А чиновникът по грешките, ако ругатните са били особено цветисти, иска увеличение на заплатата. Така, възможно е в твоя случай…

— В моя случай — прекъсна го Майк — нямаше подобни щуротии. Бикърсдайк не се преструваше. Всяка негова дума беше искрена. По дяволите, знаеш много добре, че с радост би ме уволнил, само за да си го върне донякъде чрез мен.

Очите на Смит се разшириха от болезнено учудване.

— Да си го върне! — повтори той. — Другарю Джаксън, да не би да намекваш, че моите отношения с другаря Бикърсдайк не са от най-приятното и мило възможно естество? Откъде плъзват подобни идеи? Никой не може да ме надмине по уважение към нашия директор. Е, може от време на време да съм имал поводи да го поправям за някоя дреболия, но той със сигурност не е човек, който би допуснал подобно нещо да се разчуе. Не! Предпочитам да мисля, че другарят Бикърсдайк гледа на мен като на свой приятел и доброжелател и ще даде любезно ухо на всяко предложение, което реша да направя. Надявам се скоро да ти го докажа. Ще обсъдя с него спокойно тая работа с чека в нашия клуб и ще бъда силно изненадан, ако не стигнем до споразумение.

— Слушай, Смит — сериозно заговори Майк, — за бога, не се прави на магаре. Няма защо да се намесваш в тая работа. Не се тревожи за мен. Ще се оправя.

— Мисля — заяви Смит, — че си прав, ще се оправиш… след като си побъбря с другаря Бикърсдайк.