Агата Кристи
Тъжният кипарис (14)

Глава седма

В адвокатската кантора „Седън, Бладъруик & Седън“ посрещнаха Еркюл Поаро много предпазливо, дори с недоверие.

Господин Седън с незаинтересуван вид потупваше показалец по избръснатата си брадичка, а проницателните му сиви очи наблюдаваха замислено детектива.

— Естествено името ви ми е познато, мосю Поаро. Но аз не разбирам какво е вашето място в това дело.

— Мосю, действам в полза на вашата клиентка.

— Наистина ли? И кой… ви ангажира?

— Тук съм по молба на доктор Лорд.

— Така ли! — повдигна вежди господин Седън. — Не е редно, никак не е редно. Разбрах, че доктор Лорд бил призован като свидетел на обвинението.

Еркюл Поаро сви рамене.

— Това има ли значение?

— Защитата на госпожица Карлайл е поверена изцяло на нас. Убеден съм, че не се нуждаем от външна помощ по делото.

— Защото смятате, че невинността на клиентката ви ще бъде доказана лесно? — попита детективът.

Господин Седън трепна, а после продължи с гневен официален тон:

— Въпросът ви е неуместен. Много неуместен.

— Обвинението срещу клиентката ви е изключително сериозно…

— Наистина не разбирам, мосю Поаро, откъде сте научили?

— Въпреки че бях ангажиран от доктор Лорд, нося писмо и от господин Родерик Уелман — отговори детективът и му подаде писмото с поклон.

Господин Седън го прегледа и неохотно отбеляза:

— Това, разбира се, променя нещата. Господин Уелман се ангажира лично с отговорността по защитата на госпожица Карлайл. Ние ще действаме според неговите изисквания. — После добави с видима антипатия: — Нашата фирма не се занимава много с… ъ-ъ-ъ… криминални дела, но реших, че е мой дълг… ъ-ъ-ъ… към покойницата, която ни беше клиентка, да се заема със защитата на нейната племенница. И мога да кажа, че вече възложихме делото на сър Едуин Булмър, старши адвокат.

Поаро се усмихна малко иронично.

— Няма да се жалят пари. Съвсем правилно и уместно!

Господин Седън го погледна над очилата си:

— Вижте, мосю Поаро…

— Красноречието и емоционалните призиви няма да спасят клиентката ви — намеси се Поаро и прекъсна протеста му. — Ще е нужно нещо повече.

— Какво ще ме посъветвате? — попита адвокатът сухо.

— Да открием истината.

— Добре.

— Но в случая истината ще ни помогне ли?

— Отново неуместен въпрос.

— Имам няколко въпроса, на които бих искал да ми отговорите.

— Аз, разбира се, не мога да ви гарантирам, че ще ви отговоря без съгласието на клиентката си — изрече предпазливо господин Седън.

— Естествено. Разбирам. — Поаро замълча, после продължи: — Елинор Карлайл има ли врагове?

— Доколкото ми е известно, не — отговори адвокатът, леко изненадан.

— Госпожа Уелман правила ли е някога завещание?

— Никога. Постоянно отлагаше.

— Елинор Карлайл направи ли завещание?

— Да.

— Скоро ли? След смъртта на леля си?

— Да.

— На кого ще остави състоянието си?

— Това, мосю Поаро, е поверително. Не мога да ви кажа, преди да бъда упълномощен от клиентката си. В такъв случай трябва да разговарям с нея! Боя се, че няма да е лесно — усмихна се адвокатът студено.

Детективът стана и махна с ръка.

— За Еркюл Поаро всичко е лесно.