Цончо Родев
Мечът на непримиримите (9)

4

Призори малкият кортеж на стратега Калигопул, придружен от любезния управител на Вратица, напусна двореца на кефалията. Стронгил яздеше в първата редица, плътно притиснат между стратега и неговия помощник. Като ги видяха, стражите от портата дори и не помислиха да ги спрат и разпитат. Те не забелязаха нито скованата сериозност, с която кефалията отговаряше на засмения разказ на знатния гост, нито малко кривата му езда (един от ударите на Бранислав бе попаднал по-ниско от целта), нито вързопчетата, вързани на седлата на придружниците, които по вид някак си не отговаряха на изискаността на облеклото и въоръжението им — още като ги зърнаха отдалече, те се втурнаха да отворят крепостната порта и да спуснат подвижния мост пред нея, после, както изискваше редът, застанаха от двете страни в тържествени пози. Конниците от групата ги поздравиха и с равномерна езда се загубиха по пътя към север.

… А селяни, тръгнали да продадат това-онова на пазара във Вратица, по-късно донесоха кефалията. Разправяха — намерили го вързан за едно дърво и с гръб, по който жилав бич бе оставил кървави следи. Стронгил псуваше, охкаше и ругаеше до задавяне, като в не дотам свързания му говор можеха да се доловят и думи на закана към някакви разбойници, и на горки оплаквания, че е ограбен, разорен. Ала странно — не се намери човек във Вратица, който да му съчувствува.