Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически приключенски роман
- Исторически роман
- Приключенска литература
- Роман на плаща и шпагата
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 20гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и начална корекция
- etsatchev(2011)
- Допълнителна корекция
- kalinach(2013)
- Допълнителна корекция
- taliezin(2013)
- Допълнителна корекция
- Диан Жон(2015)
- Допълнителна корекция
- moosehead(2019)
Издание:
Цончо Родев. Мечът на непримиримите
Редактор: Георги Величков
Художник: Стефан Марков
Худ. редактор: Елена Маринчева
Технически редактор: Любен Пегров
Коректор: Александра Хрусанова
Издателство „Български писател“
ДП „Т. Димитров“ — София
История
- —Добавяне
- —Корекция
- —Корекция на правописни грешки
Приложение І
Обяснения на непознатите думи
Апокриспарий — императорски или царски пратеник; лице, натоварено с дипломатическа мисия.
Алагатор — началник на военен конен отряд; офицер от кавалерията.
Архон — началник на военен отряд; офицер.
Аспра — дребна сребърна монета.
Банда — военна част във византийската армия в състав 4000 души.
Бомбицин — предшественик на съвременната хартия.
Вестарх — висша длъжност във Византия с функции в администрацията и войската, на осмо място в йерархията на империята (като първите четири са се давали само на членове на императорското семейство).
Дамга — особен личен знак; печат.
Декарх — десетник.
Дромон — средновековен кораб с платна и три реда гребци.
Друигарий на флота — главнокомандуващ морските сили на Византия.
Друнга — военна част в състав 200 души (5 друнги = 1 банда).
Дукат — златна венецианска монета с висока стойност.
Дукс — управител на по-малък град. (Сравни кефалия.).
Ескувити — гвардейска част във Византия. Гвардията се състояла от 4 тагми по 4000 души, наречени съответно схоларии, скувити, аритми и иканати.
Зарев — месец август по старославянския календар.
Иканати — гвардейска част във Византия. (Виж ескувити.).
Катепан — управител на област.
Кастрофилакс — началник на крепост (на крепостната стража).
Кафтан — дългопола мъжка дреха, носена от прабългарите.
Кемер — кожен пояс, носен под дрехите, за пазене в него на пари и ценности. Тюркска дума, дошла в бълг. език през турския.
Кесар — титла на императоровия брат или на друг негов много близък роднина.
Кефалия — управител на голям град, който имал функциите и на управител на околността, обединяващ в себе си административната, съдебната и военната власт.
Комес — началник на друнга във византийската войска. (Виж друнга.).
Костенурка — обсадна машина; дървен навес, покрит с мокри кожи, за достигане и подкопаване крепостни стени. Костенурка можело да се образува също като предните и страничните редици на обсадителите държали щитовете си един до друг, а вътрешните — над главите си.
Кука — обсадна машина с дълго рамо за разрушаване на зъбери и стени.
Купец — търговец.
Листопад — месец октомври по старославянския календар.
Литавър, литавра — ударен музикален инструмент, състоящ се от металическо полукълбо с опъната кожа, по която се удряло с пръчки.
Литра — мярка за злато, равна на 72 номизми. (Виж номизма.).
Логотет — висша длъжност, отговаряща на пръв министър или канцлер.
Логотет на дрома — главен ковчежник на войската.
Магнаурска школа — прочуто средновековно училище в Цариград, основано от император Варда. В него са учили и българи: Симеон, Кирил (Константин — братът на Методий), Йоан Екзарх и др.
Мириобиблион (буквално: „безбройно число книги“) — огромна библиотека в Цариград, събрана от патриарх Фотий.
Номизма (наричана още перпера) — византийска златна монета с тегло 4,48 грама. (Сравни литра.)
Овен — металически накрайник на тарана, изработван обикновено във вид на глава на овен. (Сравни таран.).
Патриций — представител на благородничеството и богатата класа.
Перпера — виж номизма.
Побирчия — служител, който събира данъците.
Поприще — стара мярка за разстояние, равна на 1000 стъпки (около 300 метра).
Протостратор — висш военачалник.
„Седем свободни изкуства“ — седем основни дисциплини, преподавани в Магнаурската школа. Делели се на „тривиум“ (граматика, риторика и диалектика) и „квадриум“ (аритметика, геометрия, астрономия и музика). Освен тях в школата се изучавали също философия и произведенията на древните писатели.
Стадия — мярка за разстояние, в различните епохи между 178 и 200 м.
Сушец — месец март по старославянския календар.
Схоларии — гвардейска част във Византия. (Виж ескувити.).
Таран — обсадна машина за пробиване отвор в стената на крепостта.
Тема — голяма административна област във Византия; покорените български земи били разделени в четири теми.
Тиара — корона с удължена форма, каквато са носили византийските императори, а днес — папата.
Тревен — месец май по старославянския календар.
Турма — военна част във византийската армия в състав 5000 души (турма = 5 банди = 25 друнги).
Тълмач — преводач.
Фибула — игла за закопчаване; украшение, което служи и за закопчалка — имало особено разпространение в античността и Средновековието.
Фолиант — голямоформатна книга с размер половин печатарски лист.
Хекатомба — жертвоприношение на сто животни в древна Гърция. Преносно — унищожаване на голям брой хора.
Цънгар — обущар.
Чревен (= червен) — месец юли по старославянския календар.