Тери Гудкайнд
Лавинен огън (29)

Двадесет и девета глава

— КАК МИСЛИШ, какво ли означава това? — попита Бердин.

Вирна подири сините очи на Морещицата.

— Ан не ми каза.

В библиотеката цареше мъртвешка тишина, нарушавана само от мекото свистене на газените лампи. При всичките тези дълги пътеки между тъмните орехови маси и многото етажерки лампите и свещите не успяваха да осветят достатъчно просторното помещение. Ако Вирна се бе погрижила да запали всичките лампи с отражатели по стените и в края на етажерките, щеше да стане значително по-светло, но тя прецени, че за работата, която ги бе довела тук, не е нужно да го прави.

Може би до известна степен се притесняваше, че ако запалят твърде много лампи и извадят твърде много древни томове, ще навлязат прекалено грубо в територията на този храм и ще събудят духовете на всички Господари Рал, които витаят наоколо.

Дълбоките ниши на тавана бяха разсечени от тежки греди. Масивните колони, които поддържаха тези тежки греди, бяха украсени богато с позлатени листа и увивни растения. Самите греди бяха изрисувани със странни, но красиви символи в ярки цветове. Подът беше застлан с луксозни килими, изтъкани на сложни фигури с меки цветове.

И навсякъде — по продължение на стените, затворени в шкафове със стъклени витрини, на самостоятелни етажерки, подредени в безкрайни редици — имаше книги, хиляди томове книги. Кожените им корици, повечето в тъмни цветове с поне едно златно или сребърно листенце на гръбчето, придаваха на мястото уникална физиономия и атмосфера. Вирна рядко бе виждала толкова огромна и величествена библиотека. Подземията в Двореца на пророците, където бе прекарала доста време в учене, също разполагаха с хиляди книги, но там бе подходено значително по-практично — всичко бе устроено само и единствено с оглед на осигуряването на достатъчно място за книгите и кътчета, където те да бъдат четени. Докато тук обстановката внушаваше преклонение пред книгите и носеното от тях послание.

Познанието бе сила и с течение на вековете всеки господар Рал на свой ред бе държал тази сила в ръцете си.

Единственият проблем с такова огромно количество информация беше как да си избереш конкретна тема или дори как да разбереш, че еди-кое си може да бъде намерено сред цялото това море от книги.

Разбира се, някога, в далечното минало бяха съществували преписвачи и книжовници, които, освен задължението си да правят преписи на важни произведения, се грижеха и за библиотеките и отговаряха за различни отдели. И тогава господарят просто можеше да зададе няколко насочващи въпроса, като стесни полето на търсене, и съответният книжовник, отговорен за тази област, отиваше точно там, където трябва. Днес, когато такъв тип книжовници не съществуваха, безценната информация, съдържаща се в безбройните томове, се намираше доста по-трудно. В известен смисъл многообразието и количеството се превръщаха в пречка — както за войника, въоръжен прекалено тежко, оръжията стават бреме.

Книгите, събрани в тази библиотека, представляваха почти невъобразим обем от произведения, създадени от безброй учени и цяла гвардия-пророци. Кратка разходка по пътеките между етажерките им показа, че тук има книги по история, география, политика, естествена история, както и пророчески книги, за които Вирна никога не беше чувала. Човек може да прекара един цял живот тук, а Бердин беше казала, че в Народния дворец има много такива библиотеки — от достъпни за почти всеки, до такива, в които можеше да влиза единствен Господарят Рал, с изключение, вероятно, на най-доверените му приближени. Библиотеката, в която се намираха, беше от втория вид.

Бердин спомена, че тъй като знае високо Д’харански, Мрачният Рал понякога я водел в най-тайните си библиотеки, за да иска мнението и за превода на конкретни неясни пасажи от древни текстове. В резултат на това Бердин бе в уникалното положение да знае поне отчасти местоположението на потенциално опасното познание, складирано в двореца.

Но не всяко пророчество бе еднакво притеснително. Доста текстове се оказваха случайни и напълно безобидни. Това, което повечето хора не осъзнаваха, бе, че голяма част от пророческото пространство биваше заемана от най-обикновени клюкарски подробности.

Но, разбира се, не всички пророчества бяха добронамерени и лекомислени. Имаше и такива, които уж безобидно се промушваха между пикантните подробности на ежедневието, за да наберат скорост, да се развият в сложни схеми и накрая, когато най-малко очакваш, от страниците изскачаха мрачни писания, които се вкопчваха безмилостно в душата ти.

Макар да имаше томове, които бяха безобидни от първата до последната страница, съществуваха и такива, които криеха безброй опасности за всяко нетренирано око. А конкретно в тази библиотека се съхраняваха някои от най-опасните пророчески книги, които Вирна познаваше. Книги, които в Двореца на пророците бяха считани за толкова неуловими, че не ги държаха в главната библиотека, а в малки, строго охранявани подземия, до които имаха достъп само шепа от обитателите на двореца. Вероятно именно наличието на тези книги бе причината за ограничението на достъпа в тази библиотека до един-единствен посетител — Господаря Рал. Вирна силно се съмняваше, че охраната би я пуснала, ако не бе дошла в компанията на Морещица.

Вирна с удоволствие би прекарала повечко време в приятната и уютна зала, разглеждайки в захлас книги, които никога в живота си не бе виждала. За жалост не можеше да си позволи лукса да пилее излишно време. Запита се дали Ричард изобщо е виждал онова, което вече му принадлежеше в качеството му на Господаря Рал.

Бердин забоде пръст в празната страница на „Глендхилова книга за теорията на отклоненията“.

— Казвам ти, Прелате, изучавала съм тази книга с Господаря Рал в Магьосническата кула в Ейдиндрил.

— Да, вече ми го каза.

Вирна, меко казано, остана заинтригувана от факта, че Ричард е запознат с „Глендхиловата книга за теорията на отклоненията“. Неговото лошо отношение към пророчествата отчасти се дължеше на факта, че не обичаше загадките и каламбурите — всъщност направо ги мразеше. От друга страна, тя бе убедена, че враждебното му отношение към пророчествата се дължи и на вродената му вяра в свободната воля на човека, на убеждението му, че самият човек, а не пръстът на съдбата, чертае пътя на живота си.

Макар и изключително сложни и неразбираеми за повечето хора, пророчествата определено се движеха около основните елементи на предопределеното в своята същност и въпреки това Ричард неведнъж бе изпълнявал пророчество, като в същото време бе доказвал неговата несъстоятелност.

Вирна с горчивина си помисли, че по ирония на съдбата пророчеството е предрекло раждането на Ричард само за да може той да се появи на света и да докаже идеята си за невалидността на пророчеството.

Не бе лесно да се предвидят действията на Ричард, дори — а може би особено — това да стане чрез пророчество. В началото Вирна се смайваше от нещата, които прави Ричард, и се оказваше напълно неспособна да предвиди как той ще реагира в дадена ситуация и каква ще бъде следващата му крачка. Впоследствие обаче осъзна, че бързото му превключване от една тема на друга, на пръв поглед абсолютно противоположна, е просто въпрос на характер — той просто си беше такъв.

Едва ли имаше човек, който да може да се сравнява с него по отдаденост на дадена кауза или по преследване на определена цел. Обикновено хората се оставяха да ги разсейват всякакви спешни проблеми, изискващи вниманието им. Ричард, сякаш влязъл в битка едновременно с няколко противници, подреждаше допълнителните събития по степен на важност и ги държеше на изчакване или се заемаше с тях, без да изпуска от поглед главната си цел. Понякога хората оставаха с погрешното впечатление, че той скача от едно маловажно нещо на друго, докато всъщност той просто подскачаше от камък на камък в реката на събитията, неумолимо проправяйки си път към отсрещния бряг.

В дадени моменти Вирна го смяташе за най-прекрасния човек, когото е срещала. Друг път и се струваше ужасно досаден и способен да те извади от търпение. Отдавна вече не броеше случаите, в които и се бе искало да го удуши. Освен, че беше човекът, роден да ги поведе във финалната битка, той щеше да стане техен водач по своя воля и със собствени усилия.

Точно както бе предрекло пророчеството.

Но не точно по начина, по който бе описано всичко.

Може би повече от всичките му останали качества и принос Вирна го ценеше най-вече като приятел. Толкова искрено му желаеше щастие, искаше и се един ден и той да изпита онова блаженство, което бе изпитала тя с Уорън. Периодът от сватбата и с Уорън до момента, в който той падна убит, бе най-истинският в живота и. Оттогава се чувстваше като живата смърт — жива, но далече от живота.

Вирна се надяваше, че един ден, може би, когато спечелят войната с Ордена, Ричард ще намери жена, която да обича. Той бе човек, влюбен в живота. Нуждаеше се от сродна душа, с която да сподели чувствата си.

Усмихна се вътрешно. От мига, в който се запозна с него и постави яката около врата му, за да го отведе в Двореца на пророците, където да бъде обучен да борави с дарбата си, животът и сякаш бе понесен във вихъра, наречен Ричард. Тя ясно си спомняше онзи снеговит ден в селото на Калните, откъдето го отведе. Всичко беше ужасно тъжно, защото стана пряко волята му, но в същото време тя изпита огромно облекчение, защото го бе търсила в продължение на двайсет години.

Е, той определено не тръгна след нея с охота. Всъщност при опита да поставят на врата му тази толкова омразна за него яка загинаха две от сестрите, които придружаваха Вирна.

Вирна смръщи чело… яката.

Странно. Опита се да си спомни как точно съумя да го накара да сложи яката около врата си. Ричард ненавиждаше яките, особено след като бе прекарал известно време в плен на Морещица. Но въпреки това си бе сложил сам яката. Но поради някаква странна причина Вирна явно не можеше да си спомни как точно го бе убедила да…

— Вирна, това наистина е много странно… — Кафявата кожена униформа на Бердин проскърца, щом тя се надвеси още по-напред, за да огледа по-внимателно края на текста от разтворената върху масата древна книга. Внимателно отгърна страницата, огледа, после я върна обратно. Вдигна поглед. — Сигурна съм, че преди тук имаше текст. А сега няма.

Загледана в танца на пламъците в очите на Бердин, Вирна оттласна спомените навътре в съзнанието си и съсредоточи цялото си внимание върху важните задачи, които ги чакаха в момента.

— Но сигурно не е била същата книга… може би. — Видяла намръщената гримаса на Бердин, Вирна продължи: — Имам предвид, че заглавието е същото, но не е същото копие. Били сте в Кулата. Там се е намирал друг препис на същото заглавие. Нали?

— Да, определено, вероятно си права, че копието е било различно… — Бердин се изправи и се почеса по чупливата кестенява коса. — Но след като заглавието е същото, тогава откъде-накъде преписът в Магьосническата кула ще разполага с пълния текст, докато в този тук липсват цели пасажи?

— Не съм казала, че тамошното копие продължава да е с пълния си текст. Само предполагам, че двамата с Ричард сте превеждали копието в Кулата, а не това тук. Споменът ти, че си чела книгата и не си забелязала никакви липсващи пасажи, не доказва нищо, защото копието е било друго. По-важното обаче е, че книгата може да съдържа съвсем същия текст, а преписвачът, по ред причини, да е оставил празни места по страниците.

— Какви по-точно причини? — попита недоверчиво Бердин.

Вирна сви рамене.

— Понякога в книги с недовършени пророчества като тези тук се оставят празни места, за да бъдат дописани от бъдещи пророци.

Бердин забоде юмруци в хълбоците си.

— Добре, но искам да ми отговориш на един въпрос. Като се зачета в книгата, си спомням нещата, които чета. Вярно, доста от тях не разбирам, но си спомням общия смисъл, спомням си, че съм срещала пасажите. Защо тогава не мога да си спомня нито една дума от липсващите пасажи?

— Простото обяснение е, че не помниш нищо от празните места, защото те са именно това — празни места. Както вече казах, оставени са в книгата от преписвача.

— Не, не питах това. Имам предвид, спомням си общия характер на пророчествата — дължината им. Като човек, роден с дарбата, ти би била по-навътре в смисъла на онова, което четеш. При мен е различно. Тъй като никога не съм разбирала добре пророчествата, аз по-скоро си спомням как изглеждат. Помня колко са дълги. Тези тук вече не същите, орязани са. Не ги разбирам и помня колко дълги ми се виждаха и колко ми беше трудно да разбера нещо от толкова дълги пророчества.

— Когато нещо е трудно за разбиране, то винаги изглежда по-дълго, отколкото всъщност е.

— Не! — Бердин направи кисела физиономия. — Не става въпрос за това. — Обърна на последното пророчество и и го показа. — Това тук е дълго само една страница, след което следват няколко празни страници. Не мога да твърдя, че помня всичките толкова добре, но поради някаква причина обърнах повече внимание на последното. Казвам ти, сигурна съм, че специално това беше доста по-дълго. Не мога да се закълна, че си спомням колко бяха дълги останалите или колко дълго би трябвало да е това. Но определено заемаше повече от страница. Не беше недовършено, както е това тук. Колкото и да се опитвам, не мога да си припомня колко точно беше дълго или какво пишеше в него, но със сигурност знам, че беше повече от една страница.

Това бе потвърждението, което очакваше Вирна.

— Колкото и объркано да ми се вижда всичко — продължи Бердин, — тази част си я спомням. В началото се говореше за разклоненията и за това колко е объркващо да се върнеш към основния корен, после за „разцепването на ордата, дето слави каузата на Създателя“… тука напомня за Императорския орден. Но не помня онова, което тук е празно, след „изгубеното доверие във водача“.

Не си въобразявам, Вирна, повярвай ми. Не мога да ти обясня защо съм толкова убедена, че има липсващи части, но наистина го чувствам. И ето, стигаме и до онова, което ме притесни най-много — защо липсващото в книгата е изтрито и от паметта ми?

Вирна се наведе към нея, повдигнала вежда.

— Виж това, скъпа, е въпрос, който наистина ми се струва притеснителен.

— Какво, да не искаш да кажеш, че ти е ясно за какво говоря? — попита слисаната Бердин. — Че ми вярваш?

— Боя се, че да — кимна Вирна. — Не ми се искаше да те обърквам с предположения. Исках ти сама да потвърдиш подозренията ми.

— Значи това е смущавало Ан, това е искала да проверим?

— Аха. — Вирна заровичка в купчината книги, стоварени на масата, докато накрая откри заглавието, което и трябваше. — Погледни тази книга. Мисля, че за мен тя е най-смущаващата от всички. „Събрани произходи“ е изключително рядко пророчество поради това, че е написано в приказна форма. Изучавала съм тази книга, преди да напусна Двореца на пророците, за да търся Ричард. На практика мога да ти я разкажа наизуст. — Вирна прелисти страниците. — Сега книгата е изцяло празна, а аз не си спомням нито дума от нея, с изключение на факта, че по някакъв начин е свързана с Ричард — как обаче, убий ме — не знам.

Бердин се вгледа в очите на Вирна така, както само една Морещица би могла.

— Да разбирам ли, че това е проблем, който отгоре на всичкото представлява заплаха за Господаря Рал?

Вирна въздъхна дълбоко, при което пламъчетата на няколко близки лампи потрепнаха.

— Бих те излъгала, ако ти кажа, че не е така, Бердин. Липсващият текст не е изцяло свързан с Ричард, но при всички положения касае събития, случили се след неговото раждане. Нямам никаква представа от какво естество е проблемът, но признавам, че съм доста разтревожена.

Поведението на Бердин се промени. По принцип тя бе най-ведрата и жизнерадостна Морещица, която Вирна познаваше. Тя гледаше на света с една детинска веселост, радваше се на простичките неща. Понякога бе ужасно любопитна. Въпреки трудностите, които караха почти всички останали да се оплакват, Бердин сияеше в усмивка.

Но разбрала, че е възможно над Ричард да е надвиснала някаква опасност, тя придоби строго делови вид. Сега изглеждаше не по-малко подозрителна и сдържана от всяка друга Морещица.

— Какво би могло да е причинило това? — попита Бердин. — Какво означава?

— Не знам, Бердин — призна Вирна и затвори книгата с празните страници. — Повярвай ми, не знам. Ан и Натан са не по-малко озадачени. А Натан все пак е Пророк.

— А какво означава изречението, че хората ще загубят доверие във водача си?

За човек, лишен от дарбата, Бердин се бе справила удивително с разтълкуването на това толкова смътно пророчество и бе успяла да стигне до неговата скрита същност.

— Би могло да означава много неща — подхвана предпазливо Вирна. — Трудно е да се каже.

— Трудно за мен може би. Но не и за теб.

Вирна се прокашля.

— Аз не съм специалист по пророчествата, както знаеш, но все пак мисля, че е нещо, свързано с Ричард.

— Това и аз го знам. Защо това пророчество ще твърди, че хората губят вяра в него?

— Бердин, пророчествата обикновено не казват нещата толкова направо, колкото изглежда. — Вирна започваше да се изнервя от пронизителния поглед на Морещицата. — Това, което се казва в едно пророчество, обикновено няма нищо общо с действителното събитие, включено в структурата му.

— Прелате, на мен ми се струва, че това пророчество твърди, че поради някаква причина „водачът ще изгуби доверието на хората“. При положение, че пророчеството назовава водача като онзи, който се опълчва срещу ордата, възхваляваща каузата на Създателя — тоест Императорския орден, — бихме могли да заключим, че става въпрос за Господаря Рал. Откъдето следва, че Господарят Рал е водачът, изгубил доверието на хората. Този текст следва след частта за разцепването на ордата, което Императорският орден вече направи. Тоест имаме съвсем реална и непосредствена заплаха.

На Вирна и стана жал за всеки, който някога си бе позволил да подцени Бердин.

— От опит знам, че пророчествата понякога се заяждат с Ричард като изкуфял дядо с внука си.

— Тази заплаха ми се струва съвсем недвусмислена.

Вирна скръсти ръце пред гърдите си.

— Ти си изключително умна жена, Бердин, така че се надявам да разбереш защо би било огромна грешка да споря и дори да обсъждам това пророчество с теб. Пророчеството е извън възможностите на родените без дарбата. И това няма почти нищо общо с умствените способности на дадения човек. Пророчествата се правят от хора, родени с дарбата, и са предназначени за други такива хора. Те не бива да бъдат показвани дори на друг вид магьосници, освен на пророци.

Дори ние, Сестрите, колкото и способни чародейки да сме, трябва да се обучаваме с години, за да ни се позволи дори да погледнем някое пророчество, камо ли да работим с него. Изключително опасно е нетрениран човек да се опитва да тълкува значението на дадено пророчество. Може да разпознаваш думите, но не и значението, скрито зад тях.

— Това е глупаво. Думите са си думи. Те имат своето значение. Нали така опознаваме света около себе си. Защо пророчеството ще взема думи, които означават нещо, и ще ги използва за друг, незнаен смисъл?

Вирна имаше чувството, че се придвижва на сляпо из поле, осеяно с капани за мечки.

— Нямах точно това предвид. Думите се използват, за да накарат хората да разберат, да обяснят, да прикрият и да тълкуват света, но в същото време те могат да бъдат използвани и за да обяснят неща, които са само мисловни конструкции. Ако аз предрека, че в живота ти ще настъпи мрачна епоха, тези думи може да са верни, но те биха могли да означават, че ще претърпиш загуба, която ще те натъжи или че ще бъдеш убита. Макар думите да са верни, точното им значение все още не е разбулено. Би било жестока несправедливост да се използват тези думи като причина да започваш да избиваш всички около себе си, защото думите са те накарали да се страхуваш, че ти самата ще бъдеш убита.

Подобни недоразумения в тълкуването на дадени пророчества неведнъж са предизвиквали война. Умирали са хора, защото до необучени уши са достигали словата на пророчества. Точно затова пророческите книги се съхраняваха в тайни строго охранявани подземия в Двореца на пророците.

— Тези пророчески книги не се съхраняват в подземия.

Вирна изгледа Морещицата изпод вежди и се надвеси над нея.

— А може би е трябвало.

— Да разбирам ли, че според теб греша в тълкуването на това пророчество?

Вирна отново въздъхна.

— В този случай е невъзможно да се разграничи вярното от погрешното. Пророчеството е непълно, така че не можем дори да започнем да го тълкуваме. Разполагаме само с неговото начало, след което следват доста празни страници.

— Е, и?

— Ами възможно е да си права, че се отнася за Ричард и че хората ще се усъмнят в оценките му и ще изгубят доверие в него. Но може би в липсващия текст се казва, че на другия ден ще се случи друго събитие, което ще възвърне доверието им и те ще го славят и почитат повече от всякога. Едно пророчество може не само да се разклони, тоест да бъде построено като изречение от типа „или-или“, а би могло да означава различни неща.

— Не разбирам как би могло да означава различни неща. И как е възможно в този липсващ текст да се случи нещо, което да промени мнението на хората?

Вирна сви рамене и огледа просторната, слабо осветена библиотека в търсене на подходящ пример.

— Ами, да речем, че хората са преценили, че стратегията на Ричард за конкретна битка е лудост. Офицерите примерно решават, че не бива да се действа така. Това би могло да е отразено в пророчеството като загуба на доверие във водача. Но, да речем, въпреки неодобрението на офицерите Ричард настоява на своето и въпреки съмненията им и изгубеното доверие войниците все пак изпълняват волята му и извоюват победа, за каквато не са и мечтали. Вярата им в Ричард като техен водач ще се възвърне и те вероятно ще го ценят и уважават повече от всякога.

Но ако решим да действаме според предписанията на пророчеството, без да разбираме истинския му смисъл, действията ни биха могли да влязат в противоречие с останалата част от събитието, което би се случило естествено и би създало впечатлението, че пророчеството се е изпълнило, но всъщност истинските и предречени събития да бъдат заобиколени от глупаво предизвикани погрешни тълкувания на истинското пророчество.

— Май звучи логично — отрони Бердин, която през цялото време не откъсваше поглед от Вирна.

— Сега разбираш ли защо пророчествата са толкова объркващи дори за тези от нас, които са обучени да ги тълкуват? И за да усложним допълнително нещата, без да разполагаме с цялото пророчество, не можем да се осмелим дори да започнем да вникваме в него или да му приписваме някаква значимост. Ако човек иска да започне да тълкува дадено пророчество, е задължително да разполага с целия му текст. Без него пророчеството все едно е сляпо. Това е една от причините да ми се струва толкова притеснително.

— Една от причините ли? — Бердин я погледна пак, стиснала плитката си в ръка. — А другата причина?

— Само по себе си е достатъчно неприятно, че един текст, който е бил тук, вече го няма. Но причината за подобно безпрецедентно събитие — изчезването на пророчески текст — е ужасно тревожна.

— Стори ми се, че току-що спомена, че по отношение на пророчествата не бива да правим прибързани заключения.

Вирна се прокашля, имаше чувството, че един от мечите капани току-що е щракнал върху крака и.

— Е, това е вярно, но е очевидно, че нещо става.

Бердин скръсти ръце, замислена над проблема.

— Според теб какво става?

— Не смея дори да гадая — поклати глава Вирна. Доколкото знам, подобно нещо не се е случвало никога преди. Нямам представа защо се случва точно сега.

— Но смяташ, че е проблем, който засяга Господаря Рал. Вирна я изгледа косо.

— Фактът, че голяма част от пророчествата са свързани с него, прави невъзможно елиминирането на това заключение. Ричард е човек, около когото винаги избухват проблеми. И той е в центъра им.

— Поради което се нуждае от нас — отвърна Бердин с тон, от който личеше, че този факт ни най-малко не и се нрави.

— Никога не съм твърдяла обратното.

Бердин се отпусна, макар и едва забележимо, и метна плитката си през рамото.

— Вярно е, не си.

— Ан го търси. Да се надяваме, че ще го открие, при това скоро. Нуждаем се от него, за да ни поведе в предстоящата битка.

Докато Вирна говореше, Бердин разсеяно извади една книга от близкия остъклен шкаф и я запрелиства.

— Господарят Рал би трябвало да е магия срещу магия, а не стомана срещу стомана.

— Тази поговорка е д’харанска. Пророчеството казва, че той трябва да ни поведе във финалната битка.

— Да, сигурно — промърмори Бердин, без да вдига глава от книгата.

— Сега, когато част от войските на Джаганг тръгна на юг, за да заобиколи планината, можем само да се надяваме, че Ан ще открие Ричард навреме и ще го доведе при нас.

— Какво е това, дето е погребано с костите? — попита озадачена Бердин.

— Моля?

Бердин беше смръщила чело, явно заинтригувана от неразбираемото изречение в книгата.

— Тази книга привлече вниманието ми още, преди защото заглавието и е „Фуер Грисса Ост Драука“. Това е на високо Д’харански. Означава…

— Онзи, който носи смърт.

— Да. Откъде знаеш?

— Има едно доста популярно пророчество, около което имаше много спорове между Сестрите в Двореца на пророците. Всъщност върху него се е дебатирало в продължение на векове. Първия ден, когато отведох Ричард в двореца, той обяви, че е онзи, който носи смърт, и по този начин показа, че пророчеството е за него. Думите му предизвикаха смут сред Сестрите. Веднъж Уорън заведе Ричард в подземията и му показа това пророчество. Ричард сам разгада загадката, скрита в него, макар самият той да твърдеше, че нямало никаква загадка. Разбра го, понеже вече беше изживял части от пророчеството.

— В тази книга има много празни страници.

— Несъмнено. По заглавието предполагам, че вътре става въпрос за Ричард. Всъщност тук сигурно има доста книги за него.

— На високо Д’харански е — продължи да чете Бердин. — Както вече споменах, зная този език. Ще ми трябва известно време, за да ти представя точен превод, освен това би било по-добре, ако не липсваше толкова много текст, но на това място явно се говори за Ричард. Означава нещо такова: „онова, което той търси, е заровено с костите“, или може би „онова, което той търси, са заровените кости“. — Бердин погледна Вирна. — Да имаш представа какво означава това?

— „Онова, което той търси, са заровените кости“? — Вирна поклати глава. — Никаква идея нямам. Тук сигурно има безброй книги, които съдържат интересни или озадачаващи и дори плашещи неща, свързани с Ричард. Както вече споменах обаче, при положение, че липсва текст, всичко тук е почти безполезно.

— Сигурно — разочаровано отрони Бердин. — А „централните обекти“ — това чувала ли си го?

— Централни обекти ли?

— Да. Споменават се някакви места, наречени „централни обекти“. — Бердин се замисли за нещо свое си. — Централни обекти. Коло май споменаваше нещо подобно.

— Коло ли?

— Става въпрос за един дневник, писан преди векове, още по времето на Голямата война. Господарят Рал откри книгата в Магьосническата кула, в стаята на Плъзгата. Мъжът, който си е водил този дневник, се казва Колоболицин. На високо Д’харански името му означава „силен съветник“. С Господаря Рал го нарекохме Коло, за по-кратко.

— И какво казва вашият Коло за тези централни обекти? Какво представляват?

Бердин запрелиства книгата, която държеше.

— Не си спомням. Беше нещо, което тогава ми стана ясно, така че не положих много усилия да го запаметя. Май трябва да се позанимая пак, та да опресня паметта си. — Присви очи. — Като че ли ставаше въпрос за някакви неща, заровени на тези централни обекти. Но не си спомням какви бяха тези неща. — Морещицата застина неподвижна пред книгата. — Надявах се оттук да получа някаква идея.

Вирна въздъхна дълбоко и огледа библиотеката.

— Бердин, много ми се ще да останем и да отделим време в изучаване на всичките тези книги. Наистина съм много любопитна какво се съдържа в тази библиотека, както и в другите библиотеки на двореца. Но сега трябва да се връщаме при войниците ни и Сестрите. — Огледа се за последен път. — Преди да тръгна обаче, ми се ще да погледна едно последно нещо тук, в Народния дворец. И може би ти би могла да ми помогнеш.

Бердин с неохота затвори книгата и я върна на мястото и. Внимателно затвори стъклената витрина на шкафа.

— Добре, Прелате. Какво би желала да видиш?