Тери Гудкайнд
Лавинен огън (12)

Дванайсета глава

АН ПРЕГЛЪТНА.

— Как е възможно и двамата да не си спомняме нито дума от толкова любима книга? И защо се получава така, че точно местата, които не помним, съвпадат с празнините в книгите?

— Виж, това вече е хубав въпрос.

Внезапно и хрумна нещо. Направо ахна.

— Заклинание. Върху тези книги сигурно тегне заклинание.

Лицето на Натан се разкриви.

— Моля?

— За да се предпази информацията, някои книги се запечатват със заклинания. Не съм го срещала точно при книги с пророчества, но се среща често в наръчници за боравене с магия. Това място е било предвидено за скривалище. Вероятно съхраняваната вътре информация също е скрита.

Подобен вид заклинания се задействаха, когато книгата бъде отгърната от човек без нужната сила. Тези заклинания понякога биваха прикрепвани към определени личности. Обичайният защитен механизъм, в случай че до книгата се докосне грешният човек, бе изтриването от паметта на човека на всичко, което той е видял. Вижда и в същия момент забравя видяното. Така в съзнанието се получава празнина.

Натан не отговори, но смръщената му гримаса се поотпусна, докато разсъждаваше над чутото. По изражението му Ан виждаше, че няма много вяра на теорията и, но точно в момента не му се спори, вероятно, защото има да сподели с нея нещо по-важно и предпочита да продължи.

Така че протегна ръка и потупа с пръст една купчина книги, отделена встрани.

— Тези книги — подхвана с плътен глас — са предимно за Ричард. Повечето ги виждам за пръв път. Вижда ми се малко притеснително, толкова ценни книги да са били пазени на това място. В повечето от тях има доста бели страници.

Съществуването на толкова много пророчески книги, особено книги за Ричард, които да не са били в Двореца на пророците, бе наистина смущаващо. Цели пет века Ан бе кръстосвала света, за да търси преписи на всевъзможни книги, в които да се съдържа каквато и да било информация за Ричард.

Замислена, Ан се почеса по веждата.

— Успя ли да научиш нещо?

Натан взе най-горната книга и я отвори.

— Ами, да започнем с ей този символ, който много ме притеснява. Това е изключително рядка форма на пророчество, предприета, докато Пророкът е бил обладан от могъщо откровение. Такива графични пророчества се рисуват по време на мощно видение, когато писането би отнело твърде много време и би прекъснало потока, който бушува в съзнанието на съответния Пророк.

Ан познаваше бегло този тип пророчества. Спомняше си няколко от подземията на двореца. Натан никога преди не и бе обяснявал какво точно представляват те, а едва ли някой друг е бил наясно. Още една от хилядолетните тайни на Пророка.

Тя се наведе и се вгледа в сложната рисунка, която заемаше почти цялата страница. Почти нямаше прави линии, само спирали и дъги, които се преплитаха в сложно кръгово изображение, на вид едва ли не живо. На места си личеше как писалката е дълбала яростно по повърхността на пергамента, за да остави паралелни ивици от разделеното на две при натиска връхче на писеца. Ан приближи книгата до свещта и внимателно огледа точно това място. Видя засъхналата локвичка мастило, излято от фина сребърна перодръжка. Едната половина от двуострото перо на писалката се беше счупила при натиска и се бе забила в пергамента. Още си беше там. Веднага след това започваха ясни и свежи следи, оставени от нова писалка, макар че и там явно бе приложена немалко сила.

Мастилената рисунка не представляваше никакъв различим обект — сякаш в нея нямаше нищо конкретно. В същото време въздействието и бе толкова силно, че Ан усети как косъмчетата по врата и настръхват. Имаше чувството, че вижда нещо ужасно познато, но смисълът на нарисуваното сякаш бе увиснал на ръба на съзнанието и и не успяваше да прекрачи вътре.

— Какво е това? — попита, като остави книгата на масата, отворена на рисунката. — Какво изобразява?

Натан поглади с пръст силната си челюст.

— Малко е трудно за обяснение. Няма точни думи, с които да ти опиша какво се появява в съзнанието ми, когато гледам тази рисунки.

— Мислиш ли, че ти е възможно — попита тя някак твърде спокойно, скръстила ръце на гърдите си — да направиш усилие и да ми опишеш, доколкото можеш, онова, което виждаш?

Натан я изгледа накриво.

— Единствените думи, които се оформят в главата ми, са: звярът идва.

— Звярът ли?

— Да. Не знам какво означава нарисуваното. Пророчеството е частично закрито — или нарочно или защото би трябвало да изобразява нещо, което не съм срещал, или пък, защото по някакъв начин е свързано с празните страници и без текста, който те съдържат, рисунката не може да ми се разкрие напълно.

— И какво ще направи този звяр?

Натан бутна книгата към нея, за да и покаже заглавието.

— „Камък в езерото“.

По челото и избиха студени капки пот.

— Този символ е графично предупреждение.

В пророчествата Ричард често биваше наричан „камък в езерото“. Текстът на тази книга сигурно бе от несравнимо значение. Само дето липсваше.

— Искаш да кажеш, че това е предупреждение към Ричард за приближаването на някакъв звяр?

— Това е почти всичко, което успях да разбера — кимна Натан. — Получих и смътна представа за ужасната аура на това същество.

— Звяра ли имаш предвид?

— Да. Текстът преди рисунката би ни дал безценна информация, би ни помогнал да разберем природата на звяра. Само че текстът липсва. Разклоненията са празни, освен това няма как да разположим предупреждението контекстуално или хронологически. Мен, ако питаш, може да е нещо, с което вече се е сблъскал и е победил, а може и да е нещо, което ще го разгроми, когато Ричард стане на преклонна възраст. Без помощта на допълнителни пророчества и без контекст няма начин да преценя.

Хронологията бе от съществено значение за разгадаването на пророчествата, но заради ужаса, който Ан изпита, когато погледна картинката, тя си каза, че едва ли е нещо, което той вече е преживял.

— Може би има метафоричен смисъл. Армията на Джаганг се държи като звяр и със сигурност може да се опише като ужасна. Те посичат каквото им падне пред очите. За свободните хора и особено за Ричард Императорският орден е звяр, който идва да унищожи тях и всичко, на което те държат.

Натан сви рамене.

— Възможно е и това обяснение. Наистина не знам. — Замълча за момент, след това продължи: — Има още един притеснителен и неясен съвет, който трябва да открием не само в тази, но и в няколко други книги — хвърли към Ан многозначителен поглед, — които виждам за пръв път през живота си.

По цял куп причини Ан също се почувства притеснена да разбере, че в тази тайна стая, скрита под гробището, има толкова много книги. Натан махна с ръка към купчините книги, натрупани върху четирите огромни маси.

— На много от книгите, включително тези, които ти показах, съществуват преписи. Повечето от тези, които открих тук, обаче са ми напълно непознати. Не познавам друга библиотека, която да разполага с толкова уникални шедьоври. Всяка библиотека се гордее със свои уникални томове — няма съмнение. Но това място само по себе си представлява един уникален свят. Почти всеки том, който се съхранява тук, е удивително откритие.

Ан застана нащрек. Изпита обезпокоителното чувство, че Пророкът най-сетне е стигнал до ядрото на лабиринта, из който се рееше съзнанието му. Изведнъж някъде в дълбините на съзнанието и изплува дума, която Натан бе споменал.

— Май те чух да казваш съвет. — Тя сбърчи подозрително чело. — Какъв съвет имаше предвид?

— Такъв, който съветва читателя, че ако неговият интерес не е от общ характер, а иска да придобие по-специфично и задълбочено познание върху дадени въпроси, следва да се посъветва с уместните томове, съхранявани с костите.

— Съхранявани с костите ли? — Челото на Ан се набразди още повече.

— Да. Тези места са наречени „централни обекти“. — Натан пак се наведе, заприлича и на перачка, натоварена с мръсни клюки. — „Централните обекти“ се споменават в редица източници, но досега успях да открия само едно — катакомбите под подземията на Двореца на пророците.

Ан зяпна.

— Катакомбите… Това е нелепо. Под Двореца на пророците не съществува подобно място.

— По-скоро на нас не ни е било известно — отвърна Натан с гробовен глас. — Това не означава, че не е съществувало.

— Но… но… — заекна Ан — това е просто изключено. Невъзможно е. Подобно нещо не може да е останало незабелязано. За всичкото време, през което Сестрите обитаваха двореца, все някак си щяхме да разберем.

Натан сви рамене.

— За всичкото това време никой не е знаел и за това място — тук, под костите.

— Но над него все пак не са живели хора.

— Ами ако онова място под двореца не е било широко известно? В крайна сметка ние знаем съвсем малко за магьосниците от онези времена, а за конкретните хора, включени в строителството на Двореца на пророците, не ни е известно почти нищо. Възможно е да са имали основателна причина да скрият подобно място, също както е скрито помещението, в което се намираме в момента. — Натан изви вежда. — Ами ако част от предназначението на двореца, а именно обучението на младите магьосници, е било да се създаде изкусна заблуда, която да прикрие съществуването на подобно тайно място?

Ан усети как лицето и пламва.

— Да не би да намекваш, че делото на живота на Сестрите на светлината е било безполезно? Как си позволяваш дори да предположиш, че всички ние сме посветили живота си на една най-обикновена измама и че животът на хората, родени с дарбата, не би бил пожертван, ако не бяхме…

— Не съм казал нищо подобно. Не твърдя, че Сестрите са жертва на жестока измама или че стореното от тях не е спасило живота на момчетата, родени с дарбата — или поне не е помогнало за запазването им. Казвам само, че според тези книги може би има и още нещо. Ами ако намерението е било не просто да се създаде място, където Сестрите да упражняват полезния си труд и да изпълняват дълга си? Ако зад построяването на двореца се крие нещо далеч по-грандиозно от това да се осигури практическо място, където те да упражняват призванието си? В крайна сметка, помисли за гробището, под което се намираме. Има сериозни основания за съществуването му, но в същото време то осигурява надеждна маскировка на книгохранилището отдолу.

Може би тези катакомби са били съзнателно заровени преди хиляди години с намерението да бъдат скрити. Ако е така, то поначало не се е предполагало, че може да узнаем за съществуването им. А след като е било тайно скривалище, едва ли има оставени писмени свидетелства за него.

Доколкото успях да разбера от информацията в книгите, имам сериозни основания да смятам, че в един момент са се появили книги, смятани за толкова смущаващи, както и книги с толкова опасни пророчества в тях, че е било решено те да бъдат скрити в няколко „централни обекта“ като предпазна мярка, за да не тръгнат да се предават от ръка на ръка и хората да започнат да ги преписват, както става с повечето пророчества. И какъв по-добър начин да се ограничи достъпът? След като в бележките се говори за „книги, съхранявани с костите“, подозирам, че и останалите „централни обекти“ може да са катакомби като онези, за които се предполага, че се намират под Двореца на пророците.

Ан бавно поклати глава, явно се опитваше да смели информацията, като в същото време се мъчеше да си отговори на въпроса дали е възможно това да е истина. Пак погледна към масата с купчината книги, посветени почти изцяло на Ричард — книги, които виждаха за пръв път.

— А онези там? — посочи друга купчина.

— Ще ми се да не можех да прочета онова, което е написано в тях.

Ан се вкопчи в ръкава му.

— Защо? Какво прочете?

Той като че се окопити. Махна с ръка, усмихна се и смени темата.

— Това, което ми се струва най-притеснително по отношение на празните места в книгите, е общото помежду им. Макар че не всичките липсващи места са свързани с Ричард, установих, че помежду им все пак има връзка.

— И каква е тя?

Натан вдигна пръст във въздуха за повече убедителност.

— Всяко от липсващите парчета се намира в пророчества, обхващащи времето след раждането на Ричард. В никое от пророчествата, отнасящи се за времето преди раждането на Ричард, не липсва нито ред.

Ан внимателно сключи ръце пред себе си, замислена над тази загадка и евентуалното и решение.

— Е, поне едно нещо може да се провери — рече тя накрая. — Мога да помоля Вирна да изпрати куриер в Магьосническата кула в Ейдиндрил. Зед е там със задачата да пази Кулата от хищническите лапи на Джаганг. Можем да кажем на Вирна да изпрати човек, който да помоли Зед да провери определени места в неговите копия на тези книги, за да видим дали липсват същите откъси.

— Добра идея.

— Доколкото познавам библиотеката на Магьосническата кула, Зед би трябвало да има достъп до голяма част от класическите пророчески книги, които открихме тук. Натан се пооживи.

— Всъщност като се замисля, би било още по-добре, ако Вирна може да изпрати човек и в Народния дворец в Д’Хара. Докато бях там, прекарах голяма част от времето си в библиотеките. Ясно си спомням, че попаднах на копия на доста от тези книги. Ако изпратим човек да ги провери, ще разберем дали нашите книги са подвластни на някакво заклинание, както ти предложи, и дали проблемът е ограничен в този район, или пък явлението е по-мащабно. Да, непременно трябва да помолим Вирна да изпрати човек и в Народния дворец.

— Това едва ли би било проблем. Вирна тъкмо се канеше да тръгне на юг. Маршрутът им несъмнено ще мине покрай Народния дворец.

Натан я изгледа изпод вежди.

— Имаш новини от Вирна? И ти е казала, че тръгва на юг? Защо?

Настроението на Ан помръкна.

— Тази вечер получих съобщение от нея — точно преди да дойда тук.

— И какво ти съобщи твоят Прелат? Защо ще пътува на юг?

Ан въздъхна съкрушена.

— Опасявам се, че новините не са добри. Каза, че Джаганг е разделил армията си. Част от войниците му са тръгнали да заобикалят планините, за да проникнат в Д’Хара от юг. Вирна тръгва с голям контингент от д’харанските части, за да пресрещне Джаганг и да се изправи срещу Императорския орден.

Лицето на Натан внезапно стана бяло като платно.

— Какво каза?

Ан се вцепени пред облещеното му лице.

— Ами казах, че Джаганг е разделил армията си.

Ан не вярваше, че това е възможно, но лицето на Пророка стана още по-бяло.

— Добри духове, помогнете ни — прошепна той. — Твърде скоро е. Не сме готови.

Ан усети как ужасът се прокрадва през пръстите на краката и и пълзи нагоре по тялото и. По бедрата и пробягаха иглички.

— Какви ги говориш, Натан? Какво има?

Той се обърна и започна като обезумял да рови из книгите, натрупани на масите. Накрая откри, каквото търсеше по средата на една от купчините и дръпна рязко книгата, като остави другите да се строполят свободно. Трескаво запрелиства страниците, като си мърмореше нещо нечленоразделно.

— Да, тук трябва да е, ето… — рече накрая и заби пръст в страницата. — Открих цял куп пророчества, записани в книги, за които никога не бях чувал. Тези пророчества около последната битка са забулени за мен, тоест не ми изплуват като видения, но думите са достатъчно ужасяващи. Това тук е достатъчно красноречиво.

Наведе се към свещта и зачете на глас.

— „В годината на цикадите, когато защитникът на жертвите и страданията, под знамето на човечеството и Светлината, най-накрая раздели ордите си, това ще бъде знак, че пророчеството е пробудено и финалната решителна битка наближава. Внимавайте, защото всички истински разклонения и техните производни са оплетени здраво. От този ствол израства само един клон. Ако фуер гриса ост драука не застане начело на тази битка, светът, който вече е застанал на ръба на мрачната бездна, ще падне под угнетяваща сянка.“ Фуер гриса ост драука бе едно от имената, с което пророчествата наричаха Ричард. Името идваше от широко разпространено пророчество на древен език, наречен високо Д’харански. В превод означаваше онзи, който носи смърт. Назоваването му с това име в пророчеството бе начин да се свържат две пророчества в едно разклонение.

— Ако цикадите се появят тази година — рече Натан, — това ще потвърди, че пророчеството не само е автентично, ами и действа.

Ан усети как коленете и омекват.

— Цикадите започнаха да излизат днес.

Натан я изгледа така, както самият Създател би погледнал чедо, за да произнесе присъдата си над него.

— Значи хронологията е ясна. Пророчествата си дойдоха по местата. Краят е близо.

— Скъпи Създателю, спаси ни.

— Трябва да намерим Ричард — рече Натан и пъхна книгата в джоба си.

— Да, прав си — закима Ан. — Нямаме време за губене.

Натан се огледа.

— Ясно е, че не можем да вземем всичките тези книги с нас, пък и няма време да ги четем. Трябва пак да запечатаме мястото, да го оставим както си беше и да изчезнем оттук незабавно.

Преди Ан да е изразила съгласието си, Натан протегна ръка. Свещите мигом изгаснаха. Само фенерът в ъгъла на една от масите остана да свети. Пътьом Натан го грабна с огромната си ръка.

— Хайде — подкани я.

Ан заситни енергично след него, като се опитваше да не напуска малкия светъл кръг на фенера, който остана единствената светлина в тъмното помещение.

— Сигурен ли си, че не трябва да вземем още някоя от тези книги?

Пророкът хукна нагоре по стръмната стълба, отнасяйки фенера със себе си.

— Не можем да си позволим товарът им да ни забави. Пък и кои ще изберем? — Спря се за секунда, за да я погледне през рамо. Лицето му бе като изсечено от камък на оскъдната светлина. — Вече знаем какво казва пророчеството, а и сега за пръв път сме наясно с хронологията. Трябва да намерим Ричард. Когато армиите се срещнат на бойното поле, той трябва да е там. Иначе всичко е загубено.

— Да, и трябва да се погрижим той да е там, за да осъществи казаното в пророчеството.

— Е, значи постигнахме съгласие — рече той и като се обърна, хукна нагоре по стълбата. Тунелът беше толкова тесен, че той едва се провираше.

Изведнъж излязоха в нощта, огласяна от пронизителното жужене на цикадите. Натан повика Дженсън и Том. Дърветата се люлееха плавно на влажния ветрец. Докато стояха в очакване на отговора, сякаш мина цяла вечност. Изведнъж Дженсън и Том изскочиха между тревите.

— Какво става? — попита Дженсън, останала без дъх.

— Проблем ли има? — Тъмната сянка на Том изплува до нея.

— Сериозен проблем — потвърди опасенията им Натан. Ан си помисли, че не би било зле Натан да прояви малко повече дискретност, но при сериозността на ситуацията може би беше безпредметно. Пророкът извади от джоба си книгата. Отвори я на празната страница с липсващото пророчество.

— Кажи ми какво пише тук — посочи той към Дженсън.

— Какво пише ли? Страницата е празна, Натан — намръщи се тя.

Той изръмжа недоволно.

— Това означава, че има намеса на Субстрактивна магия. Субстрактивната магия идва от отвъдния свят, тя е силата на смъртта, така че влияе и на нея, също както на нас.

Натан пак погледна Дженсън.

— Открихме пророчество, което касае Ричард. Трябва да го намерим, иначе войната ще приключи с победа за Джаганг.

Дженсън ахна. Том подсвирна тихичко.

— Знаеш ли къде е той? — продължи Натан.

Без секунда колебание Том вдигна ръка и посочи някъде в далечината. Връзката му подсказваше онова, което тяхната дарба не можеше да долови.

— Намира се някъде в тази посока. Не е много далеч, но не е и съвсем близо.

Ан напрегна поглед в тъмнината.

— Трябва веднага да си съберем багажа. Тръгваме призори.

— Той е в движение. Съмнявам се, че когато пристигнете на мястото, той все още ще е там.

Натан изруга под мустак.

— Не се знае какво е намислило това момче.

— Предполагам, че е тръгнал обратно към Алтур’Ранг — обади се Ан.

— Добре, ами ако не се задържи там? — Натан стисна Том за рамото. — Ще трябва да дойдеш с нас. Ти си сред тайните защитници на Господаря Рал. Важно е.

Ан видя как Том стиска здраво ножа на колана си. Сребърната дръжка на оръжието бе орнаментирана с красива буква „Р“, която бе символ на династията Рал. Това бе рядък нож, който малцина имаха честта да носят — хора, които работеха незабелязано в закрила на живота на Господаря Рал.

— Разбира се — отвърна Том.

— И аз идвам — додаде трескаво Дженсън. — Само да…

— Не! — прекъсна я Натан. — Ти си нужна тук.

— Защо?

— Защото ти си връзката на Ричард с тези хора — изпревари отговора на Пророка Ан. Тя искаше да омекоти суровия тон на Натан. — Те имат нужда от помощ, за да осъзнаят широкия свят, който се откри пред погледа им съвсем наскоро. Те са уязвими от Императорския орден. Освен това има риск да бъдат вербувани срещу нас. Току-що направиха своя избор да споделят нашата кауза и да застанат на страната на Д’Харанската империя. Ти си нужна на Ричард тук, а точно в този момент мястото на Том е с нас, за да изпълни дълга си към Ричард.

Тя погледна Том с паника в очите.

— Но аз…

— Погледни тук, Дженсън — продължи Натан, обгърнал раменете и с ръка. Посочи и стълбата. — Знаеш какво се крие там, долу. Ако нещо се случи с нас, Ричард също трябва да узнае какво сме открили. Ти трябва да останеш тук и да охраняваш това място — заради него. Важно е. Също толкова важно, колкото и идването на Том с нас. Не се опитваме да те предпазим от опасности. Всъщност може да се окаже, че оставането ти тук е по-рисковано, отколкото заминаването ти с нас.

Дженсън погледна първо Натан, после Ан. Накрая с неохота прие сериозността на положението.

— Щом смятате, че Ричард може да има нужда от мен тук, значи ще остана.

Ан докосна с ръка брадичката на младата жена.

— Благодаря ти, дете, задето разбираш колко важно е всичко това.

— Трябва да запечатаме мястото така, както го заварих — рече Натан и трескаво се залови за работа. — Ще ви покажа механизма и как се задейства. После трябва да се върнем в града, за да си съберем багажа. Ще успеем да откраднем едва няколко часа сън преди зазоряване, но нямаме избор.

— От Бандакар се излиза трудно — обади се Том. — Ако искаме да настигнем Господаря Рал, след като прехвърлим планината, ще трябва да си намерим коне.

— Значи е решено — подкрепи го Пророкът. — Да затваряме тази гробница и да вървим.

— Натан, това тайно скривалище е било скрито под паметната плоча в течение на хилядолетия. През цялото това време никой не го е открил. Ти как попадна на него?

Натан повдигна вежда.

— Ами на мен изобщо не ми се стори трудно. Застана пред огромния каменен монумент и изчака Ан да се приближи до него. После вдигна фенера.

Там, върху паметната плоча, бяха издялани две думи: НАТАН РАЛ.