Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Parábola de Cervantes y De Quijote, 1960 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Светла Христова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Притча
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2012)
- Разпознаване и корекция
- Alegria(2012 г.)
- Корекция
- NomaD
Издание:
Хорхе Луис Борхес. Смърт и компас
ИК „Труд“, София, 2004
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Юлия Шопова
История
- —Добавяне
Преситен от своята испанска родина, един стар войник на краля потърсил утеха в необятните простори на Ариосто[1], в онази лунна долина, приютила прахосваното в сънищата време, и в златния идол на Мохамед, заграбен от Монталбан.
С кротка самоирония той измислил един простодушен човек с ум, разстроен от четенето на разни чудесии, който се втурнал да търси подвизи и да чародейства в прозаични места, наречени Тобосо и Монтиел.
Победен от действителността и от самата Испания, дон Кихот се споминал в родното си село около 1614 година. Не след дълго го последвал и Мигел де Сервантес.
И за двамата, сънуващия и сънувания, целият замисъл се изразявал в противопоставянето на два свята — измисления свят на рицарските романи и делничния, обичаен свят на седемнайсети век.
Съвсем не подозирали, че времето полека ще изглади това противоречие, не подозирали, че Ла Манча и Монтиел, и изпосталялата снага на рицаря в бъдните години ще станат също тъй поетични, както и странстванията на Синдбад или необятните простори на Ариосто.
Защото литературата започва от мита и свършва пак с мит.
Клиника „Девото“, януари 1955 г.