Хедър Макхю
Онова, което си е мислел

От нас очакваха да свършим нещо във Италия

и тъй, изпълнени със самочувствие

(съзнание, че сме поети от Америка),

отидохме от Рим във Фано,

видяхме се със кмета,

обсъдихме два-три въпроса

(какво е cheep date, ни питаха, например,

какво е flat drink).

В италианските писатели

открихме наши съответствия:

академичния тип, апологета, арогантния,

влюбчивия, безцеремонния, словоохотливия,

а имаше и един

 

администратор (консерватора) в традиционен

сив костюм. Като добър гид с равномерни крачки

и равен тон разказваше истории

и обясняваше покрай какви места

минава наетият под наем автобус.

Изглеждаше от всички най-политичен

и най-малко поетичен. През нашите

последни дни във Рим (когато само

още трима Бардове от Новия свят

не бяха отлетели) намерих книга стихове

от този тъй непривлекателен човек: тя беше

в пансионската ми стая (от него препоръчана),

оставена навярно от гост-германец

(или са били много, пълен автобус?) —

надписана за госта и с дата отпреди месец.

Аз също не разбирам италиански

и върнах книгата обратно в мрака

на гардероба. Ние, последните американци,

 

си заминавахме на следващия ден.

За нашата прощална вечер домакинът ни

избра един семеен ресторант.

Седяхме там и бъбрехме,

седяхме, дъвчехме, докато най-подир,

усетили, че имаме последен шанс

да бъдем поетични, да ни запомнят с нещо,

един от нас попита:

— А какво всъщност е поезията?

Дали е в плодовете, в зеленчуците

на Кампо деи Фиори,

или е в статуята на площада?

Тъй като аз бях словоохотливата,

веднага отговорих без да му мисля:

— И в двете, истината е и в двете.

Това бе лесно да се каже,

последвалото ме накара да размисля,

защото подценяваният домакин внезапно заговори

с растяща страст и каза:

 

— Онази статуя е на Джордано Бруно,

доведен на площада, за да бъде изгорен

за престъплението му срещу властта,

което значи — срещу Църквата.

А престъплението му било е неговата вяра,

че вселената не се върти в кръг около човека:

и Бог не е определена точка или централно управление,

по-скоро той прониква на вълни

във всяко нещо. И всичко в този свят

се движи. „Ако ли Бог не е

сама по себе си душата,

то Той душа е на душата на вселената.“

Такава била неговата ерес.

Бояли се в деня, когато го довели

                                        да умре,

че може би тълпата ще разбуни

(защото Бруно бил прочут със красноречието си).

И затова палачите поставили върху лицето му

желязна маска, та да не може да говори.

Така го изгорили. Така умрял:

пред хората, без да продума.

        А пък поезията —

                                (оставили си бяхме вече

вилиците — да слушаме човека в сиво; той тихо продължи) —

        Поезията е онова,

което си е мислел, но не е изрекъл.