Дейвид Леман
Холандски интериор

Харесваше му светлината на късния следобед, докато гаснеше

във дневната, и не обичаше да пали електрическите лампи,

преди да мине осем вечерта.

Жена му се оплакваше, наричаше го мрачен, но

вида на вещите във въздуха, ставащ все по-тъмен

така постепенно и неусетно, че изглеждаше сякаш, това е

самата стихия, в която живеем, всеки мъж

и жена заслужава един истински миг на величие

и това беше неговият, този холандски интериор, обживян и

владян, толкова спокоен и същевременно толкова оживен

от подробности: свлечените дрехи на двамата, разхвърляни

по гърбовете на креслата, кучето, преследващо някаква обувка,

широко отворения прозорец, светлината на късния следобед.