Чарлз Симик
Прочети съдбата си

Един свят изчезва.

Малка уличке,

ти беше тясна

и вече беше твърде много в сянка.

 

Ти имаше едно-едничко куче,

едно самотно дете.

Ти криеше най-голямото си огледало

и разсъблечените си любовници.

 

Някой ги откара

в открит камион.

Те бяха още голи, пътуваха

върху дивана си

 

през притъмняващата долина

на някакъв незнаен Канзас или Небраска,

в зараждаща се буря.

Жената разтвори червен чадър

 

в камиона. Момчето

и кучето тичаха подир тях

като подир петел

с отсечена глава.