Мортън Маркъс
Из „Изповед“

Как да призная,

че аз съм убиец?

 

Влача сянката си

като чувал,

пълен с мъртви тела.

 

Не помня броя на жертвите,

но той включва

осемте майки,

които тичат в пещерите

на мрака

с горящи коси;

 

пеленачето, превърнало се в писък

двете момичета

с утроби и ръце,

стопени в огъня;

и онова дете

на пътя, зад гърба ми,

което все пълзи

все по-далеч и по-далеч

от своите крака.