Александър Тейлър
Подарък за спомен

Прострелян бил в крака, казаха,

после се навел и взел

употребения куршум за спомен.

 

Неговото малко име е моето фамилно:

майка му е моя дъщеря.

Прострелян в крака, казаха,

 

но по-късно той ми каза,

че куршумът само го одраскал,

докато стоял в палатката си.

 

— Седни, Тейлър — казали му, —

от тебе тече кръв. Наистина.

По бедрото му се стичала кръв.

Защо някой би искал да ме убие? —

нелепо си помислил той.

Взрян в сините небеса.

 

Защо им е на дядовци да искат

да надживеят внуците си?

Що за времена?

 

Какво да му кажа?

— Un momento, синко,

с игрива ирония

 

от горчивина и ведрост.

Запази, запази тихата си храброст,

окървавения куршум,

 

талисман на късмета ти,

и ако се завърнеш този път,

сложи го в някаква кутийка,

 

и я постави на дъската над камината,

където не идват кошмари

или я зарови дълбоко в двора

 

под нивото на замръзване,

и после се напий до насита

с ранния утринен въздух,

 

тъй като сега куполът на Капитолия

е шлем на Цезаря,

който те насочва към Самара,

 

а мене ме оставя тук

с жалките ми думи,

с яростта ми заради лъжите,

 

които си погълнал,

докато вятърът хвърля пясък в лицето ти.