Джеймс Райт
В памет на един испански поет

„Кажи сбогом на слънцето

и на житото вместо мен…“

Мигуел Хернандес

Написано в затвора — 1942

Виждам как се задушаваш

под черните сенки на вапцаните в бяло стени.

Ръцете ти пожълтяват в развалините на слънцето.

Сънувам твоя бавен глас — той лети

и опложда тъмните води на духа

с лютни и семена.

 

Тук, в американския Мидуест^[1],

семената долитат от нивите и нахлуват в странното небе

на моя череп.

Крилцата им махат за сбогом,

тих последен поздрав към моята страна.

 

Пада здрач.

Настъпва дълъг залез

и силозите пълзят на запад.