Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Николай Попов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Лирика в проза
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция
- NomaD(2012-2013 г.)
Издание:
Американски поети
Второ допълнено издание
Художествено оформление: Жеко Алексиев, 2010
Издателство „Захарий Стоянов“, София 2010
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Жеко Алексиев
Коректор: Маргарита Иванова
Подбрали: Леда Милева и Николай Попов, 2010
ISBN: 978-954-09-0488-7
Формат 16/60/84
Печатни коли 24,5
Печат УИ „Св. Климент Охридски“
История
- —Добавяне
Какви мисли ме доведоха при теб тази вечер, Уолт Уитман, когато вървях в страничните улици под дърветата и с главоболие смутено гледах пълната луна.
Исках да си купя образи и гладен, уморен влязох в неоново осветения плодов супермаркет и мечтаех за твоите безконечни изброявания!
Какви праскови и какви слънчеви ореоли! Цели семейства пазаруват нощем! Пътеките — пълни със съпрузи! Жени сред авокадото, бебета сред доматите! А ти, Гарсия Лорка, какво търсеше там на края, при дините?
Видях те, Уолт Уитман, бездетен, самотен, стар рушителю, да ровиш месото в хладилника и да поглеждаш към младите продавачи.
Чух и въпросите, които им задаваше: Кой приготви свинските котлети? Колко струват бананите? Ти нали си моят ангел? Аз се лутах сред лъскавите купища консерви, следвах те, а след мен във въображението ми вървеше детективът на магазина.
Заедно преминахме дългите коридори и в самотата, щом ни хрумнеше, вкусвахме артишок. Всички замразени лакомства бяха наши, но ние ни веднъж не спряхме пред касата.
Къде отиваме, Уолт Уитман? Още час и ще затворят вратите. Накъде сочи тази вечер брадата ти?
(Докосвам твоята книга и сънувам одисеята ни в супермаркета и се чувствувам смешен.) Цяла нощ ли ще бродим из пустите улици? Дърветата прибавят нови сенки, угасват светлините в домовете и ние двамата ще бъдем самотни.
По пътя за нашата тиха колиба ще вървим край паркираните сини автомобили и ще сънуваме за любовта и за загубената Америка.
Ах, скъпи татко, сива брада, самотен стар учителю по кураж, каква Америка откри, когато Харон спря да тласка с прът товара си и ти слезе на димящия бряг и видя как лодката изчезва в черните води на Лета?