Луис Симпсън
Редуудс ^[0]

Планините се движат.

Реките се движат. Само ние

сме непоклатими.

 

Живеем с мислите на гиганти —

на облаците и нощем — на звездите.

 

Имената ни са гърлени и смешни —

Хамет, Ог — имена без срички.

 

Загиваме едно след друго, с корени,

проядени от плъхове. Рухваме.

 

За да умрем бавно и се превърнем

на камък. Или бързо,

 

като свещи, хвърлени в огън.

Гигантите са самотни.

 

Отдавна чакаме да дойде оня,

който с едно докосване ще скърши наште клони.

 

 

Могъщите ръце ще ни обгърнат,

ще бъдем леки като цъфналите храсти.

 

О, ако има някъде поет,

молим го сега да се яви.

 

Стоим и чакаме на брега на Пасифика,

като големи неомъжени моми.

 

Обръщаме глави към облаците и звездите

и се чудим на кого да угодим.