Денис Левертов
„Ce bruit de la mer…“ ^[0]

Този шум на морето е винаги с нас —

той гали разпилените коси на дървото.

Конят потапя в него черното си тяло,

протяга врат, сякаш надушил живителен извор,

и жадува да избяга от дюните, да се превърне

в митически кон, далеч в неизвестното.

Да стигне стадото овци от пяна,

с руна от сънища родени.

Наистина да бъде син на вечното море,

да бъдат негови цветята на бездънните поляни.

И той ще чака, ще чака на брега

до оня ден, когато, обрекъл се, ще тръгне

към морските вълни, към свойта смърт.