Лорънс Ферлингети
Въображаемо описание на банкет, даден по случай свалянето на президента Айзенхауер ^[0]

След като стана ясно, че странният дъжд

        никога няма да спре;

и след като стана ясно, че Президентът прави всичко,

        което е по силите му;

и след като стана ясно, че Генералният щаб на

        Президента поддържа все още връзка с него

        някъде дълбоко в сърцето на Джорджия, докато

        дълбоко в сърцето на Южна Америка оня,

        който е лявата ръка на Президента, доказва,

        че целият свят обича американците;

и след като стана ясно, че странният дъжд никога

        няма да спре и че розите са забравили

        думата цъфтя, и че отровният цветен прашец,

        отнесен над безслънчеви морета, е изяден

        от радиоактивните риби, за да изригнат

        облаци хайвер, който ще потече

        в обедните ни блюда;

и след като стана ясно, че Президентът прави

        всичко възможно да запази света за

        национализма, без блестящият му военен

        мозък да съзнава, че всъщност национализмът

        е онзи идиотски предразсъдък, който ще хвърли

        света във въздуха;

и след като стана ясно, че Президентът, където и

        да отиде в странния дъжд, винаги носи

        краткия телеграфен шифър, който като

        ключ за консерва може да отвори, но не

        и да затвори горещата кутия на бъдещата

        последна война или да осуети случайното

        действие на някой случаен младши лейтенант,

        натиснал някакво копче далече над Арктическия

        океан и веднъж завинаги осветил света;

и след като стана ясно, че законът за гравитацията

        все още действува и че онова, което избухва,

        пада върху главите на всички, включително

        и белите граждани;

и след като стана ясно, че Гласът на Америка е всъщност

        Глухото ухо на Америка и Президентът не може

        да чуе виковете на онеправданите в странния

        дъжд, от който няма друго спасение освен

        Мирът;

и след като стана ясно, че думата Истина предизвиква

        само смях в комисията по атомна енергия,

        докато Президентът лудо танцува луди валсове

        на адмирал Щраус, запушил ушите си със специални

        атомни запушалки, които му пречат да чуе

        Алберт Щвайцер и останалите девет хиляди

        двеста тридесет и пет учени, които му говорят

        за деца, родени слепи и без кости в дъжда,

        от който няма друго спасение освен Мирът…

Тогава гражданите на Републиката започнаха да се

        събират в поройния дъжд.

Точно тогава, когато за големия банкет бяха изпратени

        покани само на политици, чиито уважавани имена

        щяха да дадат тежест на банкета, но които

        не дойдоха, защото подозираха, че цялата работа

        е заговор да се спаси света от бомбата, от която

        няма друго спасение освен Мирът.

И жените, на които не достигаше отчаяние, за да изглеждат

        напълно трагични, дойдоха много красиви

        и много трагични, защото имаше премного

        отчаяние…

И пеленачетата дойдоха в своите колички и носеха

        радиоактивни кукли и балони, напълнени

        с въздух от Нагазаки.

И Ной дойде със своя собствен ковчег и удивително

        приличаше на разгневен Исус Христос и

        прибираше по два броя от всички зверове

        в дъжда, от който няма друго спасение освен

        Мирът.

И накрая, след като всеки, който представлява нещо,

        и всеки, който не представлява нищо,

        беше вече дошъл и след като всички бяха

        вече седнали и чакаха да се поднесе

        символичната супа от гъби и да започнат

        главните речи,

                                        дойде и самият Президент,

огледа се и каза:

                                — Подаваме си оставката.