Робърт Лоуъл
Алфред Корнинг Кларк (1916–1961)

Ти четеше „Ню Йорк Таймс“

всеки ден след занятията,

но в неговия сух

некролог — списък

на жените ти — нищо ново

освен деветдесет и пет хиляди

доларовият годежен пръстен,

който даде на шестата.

Бедно богато момче,

ти беше прекалено пълнолетен

в невъзмутимото си спокойствие

и умря на четиридесет и пет.

Бедни Ал Кларк,

зад твоята увеличена,

едва узнаваема фотография

аз усещам болката.

Беше жив — ето те мъртъв.

Носеше папионки, тъмно-

сини палта и смучеше

канела и ментови хапчета,

за да подслаждаш дъха си.

Нещо трябва да стане —

някой да похвали

победоносната ти несигурност,

отказа ти от всяко усилие,

интелигентността,

която пулсираше в чувствителните

вдлъбнатини на бледото чело.

Без ни най-малко старание

ти беше трети в класа.

Останал съм ти длъжник —

аз бях загубен,

а ти — отегчен докрай,

схватлив и хладен в смеха си.

Ти си ми скъп, Алфред.

Нашите своенравни души се събираха

в неподражаемите ни

непозволени игри на шах

в двора на колежа „Сейнт Марк.“

Обикновено печелеше ти —

неподвижен

като гущер на припек.