Гуендолин Брукс
Пиано след войната

В приятна вечер пръстите й пак

ще гледам как от щедрите клавиши

измолват красота. И стари жажди

от своите ковчези ще излязат

да се наситят, да благодарят.

А музиката, като топъл залез,

ще сгрее стаята, ще сгрее мен

и дни отминали ще възкреси.

Но ето — над прекрасните акорди,

над моя горд възторг — нарастващ вик.

Викът на мъртвите, които няма вече

да чуят как се ражда музика и радост.

И погледът ми пак ще се смрази,

и каменно лицето ми ще стане.