Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Леда Милева, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2011 г.)
- Корекция
- NomaD(2012-2013 г.)
Издание:
Американски поети
Второ допълнено издание
Художествено оформление: Жеко Алексиев, 2010
Издателство „Захарий Стоянов“, София 2010
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Жеко Алексиев
Коректор: Маргарита Иванова
Подбрали: Леда Милева и Николай Попов, 2010
ISBN: 978-954-09-0488-7
Формат 16/60/84
Печатни коли 24,5
Печат УИ „Св. Климент Охридски“
История
- —Добавяне
Една сутрин, като вървях из гората, внезапно попаднах
на това място, попаднах на зелена поляна,
охранявана от стари
дъбове и брястове.
И тъмните подробности на случката изплуваха пред мен,
застанаха между света и мен…
Имаше купчина бели кости. Те спяха забравени
върху възглавница от пепел.
Имаше овъглено дръвче. То сочеше като безчувствен пръст
към небето.
Имаше откършени клони, тънки вени на изгорели листа
и опърлено, мазно въже;
празна обувка, празна вратовръзка, разкъсана риза, самотна
шапка и чифт панталони, втвърдени от черна кръв.
Имаше копчета по смачканата трева, клечки кибрит,
угарки от пури и цигари,
черупки от фъстъци, празна бутилка от джин
и червилото на блудница.
Безредни следи от катран, разхвърлени пера
и витаещ дъх на бензин.
А през утринния въздух слънцето сипеше жълто учудване
в празните очи на един бял череп…
Стоях и умът ми се вледени от жал — за живота,
който беше изчезнал.
Земята се вкопчи в краката ми, около сърцето ми израснаха
студените стени на страха.
Слънцето умря в небето; нощният вятър зашумя в тревата,
зашушна в листата на дърветата; горите изсипаха
гладен вой на псета; тъмнината закрещя
със жадни гласове; а свидетелите станаха
и оживяха:
Сухите кости се раздвижиха, пропукаха, повдигнаха се
и се стопиха в моите кости.
Сивата пепел се превърна в плът — здрава, черна — и се
съедини с моята плът.
Бутилката джин тръгна от уста на уста, засвяткаха пури
и цигари, блудницата размаза върху устните си
червило.
И хиляда лица се завъртяха край мене, закрещяха,
че животът ми трябва да бъде изгорен…
Тогава ме сграбчиха, съблякоха ме, избиха зъбите в
гърлото ми, докато почнах да гълтам собствената си
кръв.
Гласът ми се удави в крясъка на техните гласове,
мокрото ми черно тяло падна и се запремята в
ръцете им, докато ме превързаха за дръвчето.
Кожата ми лепнеше за горещия, врящ катран и се смъкваше
на тънки ивици.
Пухът и дръжките на перата потъваха в оголената ми плът,
аз стенех в агония.
После милостиво изстудиха кръвта ми, изстудиха я
с кръщение в бензин.
Сред червените огнени езици аз скочих към небето
и болката се надигна като вода, в която врат
ръцете ми, краката ми.
Задъхвах се, молех и се притисках като дете,
притисках се към горещите бедра на смъртта.
Сега съм купчина сухи кости, а лицето ми — бял череп,
втренчен със жълто учудване в слънцето…