Лангстън Хюс
Тромпетист

Виж негърът,

допрял до устните тромпет —

умора тъмна в черните зеници,

по тялото му — спомена парлив

за робски кораби

и удари с камшици.

 

Виж негърът,

допрял до устните тромпет —

върху главата му — косата непокорна,

опитомена с много труд и жар,

блести като корона

от черен кехлибар.

 

Мелодията

на тромпета,

до устните допрян,

е като мед,

примесен с огнено очарование

и ритъмът-екстаз

на светлия тромпет до устните допрян

е дестилиран от вековното желание.

 

Желание —

копнеж за лунна светлина,

която като малка точица

сега в очите му светлее.

Желание —

копнеж за синьото море,

което като капка

в чашата на бара се люлее.

 

А негърът,

допрял до устните тромпет,

в жакет модерен на райета,

дори не знае

от кой риф музиката спуска

пронизваща игла в сърцето.

 

Но неусетно,

мелодията щом се залюлее тук,

скръбта му се превръща

в златен звук.