Лангстън Хюс
Аз — почетният гост

Знам, аз съм „черният проблем“.

Устройват ми банкети цели,

аз отговарям на въпроси,

родени в мозъците бели.

А те стараят се да вникнат

привидно, но съвсем учтиво

във всичките „защо“ и „как“

на братята ми негри в САЩ

и се учудват как така

заплел се е въпросът наш.

В поредна нощ демократична,

над пресни ягоди с каймак,

един глас чува се едвам:

„Че бял съм, даже ме е срам.“

 

А раците са много вкусни

и виното блести — елмаз.

Във центъра на тази маса

и разговорите съм аз.

Наистина не е тъй лошо

да си „проблем“ сред полумрака

на ресторант в Парк Авеню^[1].

Решението на проблема,

о, то се знае, ще почака.