Хилда Дулитъл
Елена

Цяла Гърция мрази

очите й кротки и бялото нейно лице,

и блясъка маслинен,

където застане,

и снежните нейни ръце.

 

Кълне цяла Гърция

бледия лик и усмивката

и още по-силно я мрази тогава,

когато расте бледността, белотата —

че спомнят те нейния чар да пленява

и злите й стари дела.

 

Гърция гледа бездушна

дъщерята божествена, рожбата на любовта,

красотата на хладните стъпки,

коляното най-съвършено;

тя би я обикнала само

когато лежи бездиханна,

бяла пепел сред траурните кипариси.