Уилям Карлос Уилямс
Вопълът на вдовицата през пролетта

Скръбта е моята градина,

където младата трева,

пламтяла някога,

и днес пламти,

но пламъкът й, който ме обгръща,

е тъй студен тая година.

Живях с мъжа си

тридесет и пет години.

Отново сливата е бяла,

отрупана от цвят.

Покриват хиляди цветчета

черешовите клони

и храстите обагрени са

в жълто и в червено.

Но болката на моето сърце

е по-дълбока;

в предишни дни те бяха моя радост,

а днес им давам гръб,

да ги забравя.

Синът ми казва,

че в ливадите

до гъстите гори в далечината

видял дървета,

покрити с бели цветове.

И нещо ме влече

да ида там,

да падна сред цветята

и да потъна в блатото до тях.