Уилям Карлос Уилямс
Една негърка

Носи букет от невен,

                                завит

                                        в някакъв стар вестник.

Държи го високо,

                                        гологлава,

                                                едрите бедра

я карат да се клати,

                                        когато върви

и гледа витрините по пътя си.

Не е ли тя посланичка

                                        на друг, далечен свят,

светът на нежния невен,

                                        който тя възвестява,

без дори да подозира.

                                        Тя знае само, че върви

                                                                        по улиците,

високо вдигнала цветята

                                като факел,

                                                        рано сутринта.